Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— По-дяволите, ела на себе си — изрева Харкорт. — Трябва да се махаме оттук. Не можем да останем. Трябва да тръгваме. Това място вони толкова силно, че не може да се живее.
Абатът с нежелание се обърна и се върна при огъня. Там стоеше Йоланда, притиснала плътно шала си към носа и устата си. Нъли събираше багажа.
Харкорт грабна два от вързопите, преметна ги през рамо и бутна абата пред себе си.
— Доволен си, нали? — каза Нъли на абата. — Нищо не остана от нея.
— А злото? — възрази абатът. — Не чувстваш ли злото?
— Когато видиш някой вонящ пор, нали не го пребиваш до смърт? — каза Нъли. — Ами гледаш да го отминеш.
— Но я убих. Тя трябваше да бъде убита.
— Това нещо не можеш да го убиеш. То е такова, че не умира. Можеш само да се надяваш, че ще те отмине.
Навлязоха в потъналата в среднощна тишина гора и внимателно тръгнаха по склона към мочурището. Когато наближиха, Харкорт дочу слаб плач. Спря и се заслуша. Звукът идваше отдалеч. Беше приглушен от разстоянието, замъглен от вятъра, но беше сигурен, че е плач.
— Какво е това? — попита той.
— Изгубени духове — отговори Йоланда. — Самотни духове, ридаещи в мочурището.
— Духове? Искаш да кажеш призраци?
— Тази страна е пълна с призраци. В нея има безброй мъртви, неполучили опрощение.
— Никога не ми е минавало през ум — каза Нъли, — но сигурно е така. Когато Злото се върна в тази страна, много хора избягаха, но и много не успяха. Мнозина попаднаха в капан. Други се скриха или поне се опитаха да се скрият.
Риданието заглъхна. Постояха няколко минути и като не го чуха, продължиха да се спускат по хълма. На бледата, болнава лунна светлина мочурището имаше зловещ вид — приличаше на скица в черно и сребърно. Водата беше сребърна, тръстиките и храстите черни. Пред тях имаше малко езерце, обградено отстрани с полюшваща се трева. До него водеше тясна пясъчна ивица.
Те спряха, ослушаха се и отново чуха риданието, все така далечно и слабо. После секна и остана само обитаваната от духове тишина.
— Вонята все още се чувства — каза Харкорт, — но е по поносима.
— Носим я със себе си — обясни Нъли. — След ден-два ще се отмирише. Можем малко да я намалим като се изкъпем и изперем дрехите си.
— Какво беше това? — попита Харкорт. — Никога нито съм виждал, нито съм чувал за такова нещо.
— Щеше да бъде чудно, ако беше виждал или чувал — отговори Нъли. — Малцина са чували за него. То идва от древността. Това е елементал. Земен елементал — създава се в земята и идва от земята. Сиреч израства от мъртвата материя. Това не е Злото. То е тук отпреди идването на Злото. Някога, така се разказва в легендите, е имало много такива елементали, но вече няма. Дори мислех, че са изчезнали, че повече никога няма да ги има. Но на място като това…
— Казваш, че малцина хора са чували за елементалите. Но ти си чувал. Откъде знаеш за тях?
— От старите легенди на моята раса — отвърна Нъли. — От тях знам.
— Твоята раса?
— Разбира се — отговори Нъли. — Ти никога не си споменавал, разбира се, нито пък някой друг, но всички знаете, че аз не съм човек.
— Извинявай — каза Харкорт.
— Няма нищо — рече Нъли. — Аз съм също толкова добър, колкото и хората.
— Хайде да се изкъпем — предложи абатът. — И после да се опитаме малко да поспим. Имаме нужда от сън.
Абатът нагази в езерото, докато водата стигна до кръста му, загреба вода с шепи и започна да си мие лицето и дрехите.
— Ще трябва да поставим охрана — каза Йоланда.
— Аз ще пазя пръв — обади се Харкорт.
— Аз втори — каза Нъли.
— Как е положението? — попита Нъли, когато Харкорт го събуди.
— Всичко е спокойно — отвърна Харкорт. — Имаше някакво шумолене в гората, но не като онова, което чухме на хълма. Вероятно са някакви животинки. Чуваше се и плач в мочурището.
— Добре — каза Нъли. — Пъхай се под завивката и се опитай малко да поспиш.
Харкорт легна на земята и се зави с одеялото, но сънят не идваше. Дълго лежа буден, загледан в звездите. „Аз не съм човек“ — беше казал Нъли. Харкорт за първи път чуваше това. И неговата раса познавала елементалите. Говореше така, сякаш някога е имало много елементали. И били дошли преди Злото. Харкорт никога не беше чувал за расата на Нъли. Доколкото знаеше, съществуваше само едно същество от тази раса и това беше Нъли, макар че, ако се беше замислил, щеше да се досети, че някога е имало много такива същества. Тогава излизаше, че елементалите са много стари, защото Злото беше древно, а Нъли беше казал, че те са дошли преди него. Беше казал също, че сега не съществуват много елементали. И ако всичко това бе вярно — че елементалите и съществата от расата на Нъли са живели заедно, — значи двете са древни и навярно са останали малко от тях.