Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Сигурно нещо бъркаш — произнесе Маскул след кратък размисъл. — Такива висоти не са за мен.
— Откъде идваш? — продължи Панаве с въпросите.
— От планета на друго слънце, от Земята.
— Защо тръгна? — попита Панаве.
— Уморих се от пошлости — лаконично обобщи Маскул.
Той съзнателно пропусна да спомене спътниците си, за да не се досетят за името на Краг.
— Достоен за уважение мотив — рече Панаве. — Още повече, може би е верен, макар че го каза само за да скриеш истината.
— Така си е — съгласи се Маскул и го погледна с досада.
Заблатеното езеро се простираше върху осемстотин метра чак до предпланината. Лилави тръстики с перушинести върхове стърчаха тук-таме от недълбоката тъмнозелена вода. Маскул се почуди как ще го преминат.
— Навярно не знаете, че повърхността на езерото ще ни издържи — рече Джойуинд и го хвана за ръка.
Панаве закрачи по водата. Тя наистина се оказа достатъчно плътна, за да издържи тежестта му. Джойуинд и Маскул го последваха. В началото едрият мъж се подхлъзна, но му беше забавно. Наблюдавайки и имитирайки ходенето на Панаве, той бързо свикна да пази равновесие без чужда помощ. В крайна сметка ходенето по водата се оказа приятно забавление.
По същата причина, поради която жените танцуват с лекота, залитанията и изправянията на Джойуинд изглеждаха безкрайно по-грациозни и сигурни, отколкото движенията на двамата мъже. Крехката женска фигура под гънките на дрехата се навеждаше и се извиваше, изправяше се и се кършеше по повърхността на тъмната вода и представляваше великолепна гледка, от която Маскул не можеше да откъсне очи.
Езерото стана по-дълбоко, зеленият цвят на навл потъмня. Вече се различаваха ясно деретата и скалите на брега. Забелязаха водопад, който се стичаше от около сто и петдесет метра височина. Повърхността на езерото се на-къдри и Маскул с мъка запази равновесие. Той се хвърли по корем във водата и заплува. Джойуинд обърна глава и се усмихна весело. Ослепителните й зъби грейнаха на слънцето.
Скоро те се озоваха до крайбрежния нос с тъмни урви. Водата се изпари бързо от дрехите на Маскул. Той вдигна поглед към високата планина, но в този миг вниманието му бе привлечено от странните движения на Панаве. Лицето на мъжа в бяло се сви, сгърчи се, той се залюля. После повдигна длан към устата си, изплю оттам нещо, подобно на обло камъче с блестящи цветове и внимателно го разгледа. Джойуинд надзърна през рамото му, при което оттенъците на кожата й се смениха бързо. След като го огледа отвсякъде, Панаве изгуби интерес и захвърли предмета — какъвто и да бе той — на земята.
— Мога ли да го видя? — попита Маскул и без да дочака позволение, го вдигна. Беше нежен и красив бледозелен кристал във формата на яйце.
— Откъде се появи? — попита Маскул удивен.
Панаве отвърна лице, но Джойуинд отговори вместо него.
— От съпруга ми.
— И аз така си помислих, но не можех да повярвам. Какво е това?
— Не знам да има име, нито да се използва за нещо — отвърна тя. — Просто прилив на красотата.
— На красотата? — не разбираше Маскул.
— Ако приемете природата за съпруг, а Панаве за съпругата, навярно ще си го обясните, Маскул — усмихна се Джойуинд.
Маскул се замисли дълбоко.
— На Земята наричаме хората като Панаве творци — поети, музиканти — накрая рече той. — Самата красота ги преизпълва и прелива от тях. С тази разлика, че тяхното творчество е човешко и понятно.
— От това произлиза само суета — заключи Панаве, взе кристала от ръцете на Маскул и го запрати в езерото.
Предстоеше им да изкачат стените на дълбока около сто и петдесет метра пропаст. Маскул се тревожеше повече за Джойуинд, отколкото за себе си. Младата жена изглеждаше уморена, но въпреки това отказа всякаква помощ и излезе по-пъргава от двамата мъже. Дори погледна Маскул насмешливо. Панаве потъна в мислите си. Твърдите скали не се ронеха под тежестта им. Само горещината на Бланчспел стана убийствена и още по-мъчителна заради ослепителната белота. Болката на Маскул непрестанно се засилваше.
На билото имаше голо плато със сиви скали, проснато във всички посоки, докъдето стигаше погледът. От ръба на пропастта до първите планински склонове навътре разстоянието беше средно петстотин метра. Върховете се издигаха на различна височина. Чашообразният Пулингдред надвишаваше останалите с над триста метра. Върхът беше покрит с непозната за Маскул блещукаща растителност.
Джойуинд постави ръка на рамото му, посочи един от върховете и обясни:
— Най-голямата височина в цялата област — чак до Ифдон Марест.
При произнасянето на странното име, през Маскул премина необяснимо и мимолетно усещане за дива сила и тревога.