Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Прекрасно е — възкликна Сюзан.
— Нали? — съгласи се госпожа Бейкър. — Никога не съм съжалявала, че дойдох от града тук. — Тя въздъхна. — Е, трябва да си гледам работата. Обадете ми се, след като направите обиколката си на коридорите, за да ви помогна да си легнете. — После поклати пръст към Сюзан. — И не се опитвайте да слизате сама от стола и да се качвате на леглото. Независимо от вашето мнение, все още сте слаба и нестабилна. Обадете ми се.
— Ще го направя — обеща тя, макар че смяташе да се опита да легне сама, ако се чувства достатъчно добре след обиколката си с инвалидния стол.
Госпожа Бейкър излезе от стаята и Сюзан остана още малко до прозореца, като се радваше на изгледа.
След няколко минути обаче осъзна, че не гледката я задържа. Колебаеше се дали да излезе от стаята, защото се страхуваше. Страхуваше се да не срещне Бил Ричмънд, двойника на Харч. Страхуваше се да не й се усмихне с безсърдечната си усмивка, да не я изгледа с луннобледите си очи, да не й намигне лукаво и може би да не я запита как се чувства старият Джери Стийн тия дни.
„По дяволите, това е направо смешно“ — помисли си тя разсърдена от себе си.
Опита се да се стегне, искаше да се отърси от безсмисления страх, който я бе обладал.
„Той не е Ърнест Харч. Не е плашило, за Бога“ настоятелно си повтаряше тя. — „Не може да бъде Харч, защото е тринайсет години по-малък. Казва се Ричмънд, Бил Ричмънд, и е от Пайн Уелс, а и не ме познава. Така че защо, по дяволите, съм заседнала тук скована от страх да не го срещна в коридора? Какво ми има?“
Срамът я накара да тръгне. Сложи ръце върху колелата на стола и излезе от стаята в коридора.
Учуди се, когато ръцете започнаха да я болят още преди да е изминала и една пета от разстоянието, което бе намислила да премине. Когато бе преминала и двата къси коридора, за да излезе в горната част на Т-образното централно помещение, мускулите започнаха да я болят. Спря за миг и потърка ръцете и раменете си. Пръстите й казваха онова, което искаше да забрави — че е ужасно слаба, измършавяла и далеч не е, каквато беше.
Стисна зъби и продължи, като насочи стола към централното помещение. Усилието, което задвижването и насочването на стола изискваше, бе достатъчно голямо, за да я принуди да се съсредоточи; затова бе странно, че тя дори успя да види човека в стаята на сестрите. Но тя наистина го видя и спря стола само на пет метра от него. Изумена го погледна. После затвори очи, преброи бавно до три, отвори ги, но той още беше там — облегнат на един шкаф и увлечен в разговор със сестрата на гишето.
Беше висок, към метър и осемдесет и седем, с кестенява коса и кафяви очи. Лицето заедно с чертите му бяха продълговати като че ли някой случайно бе удължил калъпа, в който Бог го е сложил, преди създателят да успее да го постави в пещта за дооформяне. Имаше високо чело, дълъг нос с дълги и тесни ноздри и заострена брадичка. Носеше бяла пижама и виненочервен халат също като обикновен пациент. Но — през погледа на Сюзан — в него нямаше нищо обикновено.
Беше очаквала донякъде да се срещне из коридорите с Бил Ричмънд, двойника на Харч. Беше готова за такава среща, беше се бронирала. Но не бе очаквала това.
Човекът беше Ранди Лий Куинс.
Още един от четиримата членове на братството.
Вторачи се в него потресена, невярваща и уплашена, искаше й се той да изчезне, да се окаже само плод на трескавото й въображение. Но той не постъпи кавалерски и не изчезна; остана си там същият — непоклатим и истински. Докато се колебаеше дали да застане лице в лице с него, той излезе от стаята на сестрите, като обърна гръб на Сюзан, без дори да я погледне. Отдалечи се и влезе в петата стая след асансьорите, от лявата страна на коридора.
Тя осъзна, че бе затаила дъх. Вдиша дълбоко и въздухът, който проникна в дробовете й, беше остър и студен като през февруарска нощ в Хай Сиерас, където понякога ходеше на ски.
За миг си помисли, че няма да успее изобщо някога да се задвижи отново. Чувстваше се крехка и ледена, като кристализирала.
Покрай нея мина една сестра — гумените й подметки леко поскърцваха върху излъскания под.
Скърцането накара Сюзан да си помисли за плъхове.