Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Събуди се в понеделник, скоро след зазоряване, изтощена и плувнала в пот. Спомни си съня си за вълците и за Ърнест Харч. В постоянната и равномерна сива светлина на облачната утрин мисълта, че Харч наистина е бил в стаята през нощта, й се стори смешна. Още беше жива, нямаше никакви наранявания или белези. Всичко е било само кошмар. Всичко. Просто ужасен кошмар.
ГЛАВА 5
Скоро след като се събуди, една сестра й помогна да се окъпе на място с мокра гъба. Почувства се освежена и облече втората си пижама — зелена с жълти райета. Една санитарка отнесе синята й пижама в банята, изпра я и я постави да съхне на закачалка зад вратата.
Закуската тази сутрин бе по-голяма от вчера. Сюзан я изяде цялата и остана гладна.
Няколко минути след като госпожа Бейкър дойде на работа със сутрешната смяна, тя влезе в стаята заедно с доктор Макгий, който правеше обиколката си, преди да се захване с частната си практика в кабинета си в Уилоуок. Двамата заедно махнаха бинтовете от челото на Сюзан. Нямаше болка — само гъдел от конците, които се разместваха, преди да се освободят.
Макгий хвана брадичката й и завъртя главата й внимателно, за да огледа добре зарасналата рана.
— Добре е зашита, дори и да е неудобно да се хваля сам.
Сестрата взе огледалото от нощното шкафче и го подаде на Сюзан.
Беше приятно изненадана да открие, че раната не е толкова лоша, колкото си бе мислила. Беше дълга десетина сантиметра — неочаквано тясна ивица от розова и лъскава, малко подута кожа, от двете страни, на която имаше червени петънца от конците.
— Белезите от шевовете ще изчезнат напълно след ден-два — увери я докторът.
— Мислех, че ще бъде огромен кървав белег. — Вдигна ръка и докосна новата гладка кожа.
— Раната не е голяма — забеляза Макгий. — Но кървеше като спукан водопровод, когато ви донесоха тук. И известно време не искаше да зараства, навярно, защото сте се мръщили много, докато бяхте в кома, а от мръщене челото ви се сбръчква. Не можехме да направим кой знае какво. Червеният кръст не пожела да ви наеме денонощен клоун за стаята. — Той се усмихна. — Както и да е, след като изчезнат следите от шевовете, и самата рана почти няма да се вижда. Няма да изглежда така широка и, разбира се, няма да бъде обезцветена. Когато зарасне напълно, ако мислите, че все още личи много, някой добър пластичен хирург може да приложи една от процедурите за премахване на ненужни тъкани и да отстрани част от пострадалата кожа.
— О, сигурна съм, че няма да се наложи — махна с ръка Сюзан. — Сигурна съм, че почти няма да се вижда. Просто изпитвам истинско удоволствие, че не приличам на Франкенщайново чудовище.
— Като че ли това изобщо е възможно с вашата хубост — засмя се госпожа Бейкър. — Боже Господи, малката ми, не бива да се подценявате така!
Сюзан се изчерви.
А докторът се развесели.
Като клатеше глава, сестрата събра старите бинтове и ножиците и излезе от стаята.
— А сега готова ли сте да говорите с шефа си от „Майдстоун“?
— Фил Гомез. — Тя само повтори името, което бе чула от него вчера. — Все още не мога да си спомня нищо за него.
— Ще си спомните. — Макгий погледна часовника си. Малко е рано, но може вече да е в кабинета си.
Вдигна слушалката от телефона на нощното шкафче и помоли болничната телефонистка да набере номера на „Майлстоун“ в Нюпорт Бийч, Калифорния. Гомез вече бе отишъл на работа и се обади.
Няколко минути Сюзан слуша едната страна на разговора. Макгий съобщи на Фил Гомез, че тя вече е излязла от комата и обясни за временните увреждания на паметта й; наблягаше на думата „временни“. Накрая й поднесе слушалката.
Сюзан я пое, като че ли й бяха подали змия. Не беше убедена иска ли й се да установи контакт с корпорацията. От друга страна, не искаше да прекара останалата част от живота си със зейнала дупка в паметта си. Спомни си обаче какво чувство бе изпитала вчера, когато стана дума за „Майлстоун“ в разговора им с Макгий — беше изпитала тревожното усещане, че може би ще е по-добре никога да не научава подробности за същността на работата си. Червеят на съмнението бе свил гнездо в нея от вчера. Сега отново изпита тормоза от същия необясним страх.