Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Каква е онази история за човека с качулка?
— На главата му имаше нещо подобно на чувал или калъфка за възглавница. На мястото на очите бяха изрязани две дупки и това нещо се държеше от някаква лента или панделка, която минаваше през челото. Беше най-странната и отвратителна гледка, която човек може да си представи.
— И после?
— Стрелях.
— Къде се намираше пистолетът?
— В чантата на седалката до мен. Взех го с лявата си ръка и стрелях. Първия път, още докато измъквах ръката си през прозореца. Почти под прав ъгъл спрямо пътя. И почти веднага го насочих назад и стрелях отново.
— Стреляхте по човека?
— Не, по дяволите! Не съм се целила. Първия си изстрел дадох напосоки, а при втория наклоних пистолета и се мъчех да стрелям по… нищо конкретно… Просто под фаровете. Куршумът иззвънтя в нещо, може би скала!
— Имаме вече няколко случая — рече Ферън, — някакъв сексуален маниак напада жените по тези пусти пътища…
— Маскиран? — попита Мейсън.
— Не, това е ново. Специално мъжът, когото мечтаем да заловим, е жесток удушвач. Може би сте чели нещичко в пресата, но по-голямата част от произшествията въобще не се отразяват във вестниците. Нападнатите не желаят да се разчува. Подробностите са поверителни.
Мейсън извади пистолета от чантата на Ивлин.
— Искате ли да му хвърлите едно око? — запита той.
— Не. Това е без… Охо! Та това е една от онези алуминиеви играчки с късо дуло!
— Точно така!
— Страхотно оръжие! — Ферън го претегли на ръка.
— Аз посъветвах Ивлин Бегби да го вземе със себе си.
— Дяволски късмет е имала, че го е взела със себе си — Ферън върна пистолета на Ивлин. — Предлагам да го задържите. Къде се случи всичко това?
— Точно над… Ами има един частен път с бяла арка в началото.
— Да, да. Зная мястото. Там живее една актриса. Доста възрастна. Твърде усамотено е и е извън пределите на общината. Попада в границите на града. Значи се случи някъде наблизо?
— На тристатина метра по-надолу.
— Най-добре е да тръгнем натам. Почти не вярвам нашият човек все още да се навърта тъдява. Вероятно така сте го изплашила, че ще кротува цяла седмица. Какво се случи след изстрела, мис Бегби?
— Той удари спирачките. Явно го направи много рязко, защото видях колата да занася.
— После?
— Завих и подкарах бързо, толкова бързо, колкото имах смелост. Светлините не се появиха повече.
— Много добре! Наистина сте го сплашила. Явно е навикнал да напада беззащитни жертви, които се вцепеняват от страх. Ако това е човекът, за когото си мисля, бих искал да се изправи насреща ми.
— Надявам се, че ще уредим въпроса без много шум — рече Мейсън.
— Естествено. Всъщност вестниците не обръщат голямо внимание на подобни истории. Само фактът, че мис Бегби е ваша клиентка може да привлече вниманието им. Не се безпокойте, докладът ще бъде поверителен.
— Много ще съм ви признателен! Ще дойдете ли горе?
— Да. Бихме желали мис Бегби да ни придружи и да ни покаже точното място. Понеже е в района на града, ще трябва да докладваме на градската служба и тя да се заеме със случая. Но срещу този нападател сме постигнали съгласие да работим заедно. Той е моя специална задача. Партньорът ми и аз патрулираме денонощно по черните пътища с надеждата да попаднем на него.
Мейсън махна на келнера, добави двадесет процента бакшиш към чека и го подписа.
— Хайде да вървим! Къде е колегата ви?
— Отвън.
— Мис Бегби е с кола. Аз също. Ние двамата можем да пътуваме с мис Бегби. Колегата ви ще кара вашата кола, а мис Стрийт моята. Така че, докато пътуваме, мис Бегби ще бъде на ваше разположение за допълнителни въпроси.
Мейсън взе пистолета, отвори барабана, като изложи на показ двете гилзи и четирите патрона. Ферън не прояви видим интерес към оръжието.
— Добре че сте запазила хладнокръвие, мис Бегби. Хубаво би било да има повече жени като вас, достатъчно смели да дръпнат спусъка при подобни обстоятелства и, разбира се, да носят пистолет.
Мейсън небрежно пусна оръжието в джоба си. Ферън се изправи:
— Е, ако сте готови, да тръгваме!
8
Една след друга трите коли свърнаха от главния път и бавно се заизкачваха по криволичещия тесен планински път. Пътуването минаваше в мълчание.
— Предупредете ни — обади се Мейсън, — когато наближим мястото, Ивлин!
— Добре. Но не съм много сигурна… Мисля, че беше… Почакайте! Май зад този завой. Намалете, щом преминем завоя, защото там…
— Хей, намалете — извика Ферън. — Видяхте ли нещо?
— Какво? — запита Мейсън.
— Мантинелата.