Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Двете коли бавно се придвижваха по серпантините на планинския път и най-сетне достигнаха билото, където се включиха в „Мълхоланд драйв“. След още няколко метра осветената фасада на „Краункрест“ оцвети дъждовните капки върху стъклата в червено и синьо. Мейсън паркира близо до входа. Ивлин закара нейната кола на служебния паркинг. Адвокатът притича до входа, където го посрещна Джо Падена.
— Здравей, Джо! Чудесно време за водни птици!
— Този дъжд! — Джо Падена беше ядосан. — Мисли започне в един-два сутринта и в десет-единадесет вече се проясни. По дяволите, не! Започне в шест и вали из ведро, докато Джо Падена затвори! После спира. На следващо утро грее слънце. Небе синьо. Храна отишла на кино. Тази вечер решил приготви голям специалитет — печени телешки ребра. Знае какво има утре за обяд? Студен ростбиф. А на други ден? Смляно телешко. В такава нощ много хубава храна става зян. Печалба излита през комин. Хора не идват насам, кога вали.
— Много неприятно — съчувствено му каза Мейсън.
Ивлин Бегби и Дела Стрийт влязоха през страничната врата. Джо Падена погледна часовника си.
— Закъсняла е, но аз съм виновен — обади се Мейсън. — Как се справя?
— Добре. На обяд се справя добре. Хубаво момиче. Знае кога усмихва и получава добър бакшиш… Това се казва работа. Ако много усмихва, клиент нахален, ако малко усмихва, сърди се… Трябва будалка с мярка. Винаги казва това на момичета. Кога се понапият, бързай. Прави се зает. Не може се натиска на заета жена. Кога любезни, отделя повече време. Нека всички щастливи. Това добре за бизнес на заведение и за бакшиш на келнерка. Добро момиче. Желаете вечеря? — запита накрая с надежда Джо Падена.
— Съжалявам, Джо, вече сме яли.
Падена сви рамене, лицето му стана тъжно.
— Бих пийнал обаче няколко горещи рома на бара — продължи Мейсън.
— Чудесно.
— И бих желал да поговоря с Ивлин Бегби…
— Няма пиете, кога разговаряте с момиче. Това разваля репутация. Ако иска говори с нея, отива в нейна стая. Кога се върне, получи горещ ром.
— Добре — съгласи се адвокатът и отиде при двете момичета. — Искам да поговорим, Ивлин. Джо препоръча това да стане във вашата стая. Всичко е наред. Обясних му, че аз съм виновен за закъснението ви.
Тя кимна и ги поведе през безлюдния салон към верандата, където дъждът барабанеше по покрива и се стичаше на ручейчета. Ивлин отвори една врата, изкачи няколко стъпала, свърна в галерията вляво и отвори друга врата в дъното.
— Заповядайте в скромните ми покои — покани ги тя.
Мейсън даде път на Дела, последва я и веднага рязко я дръпна към стената.
— Какво има, шефе?
Той посочи панорамния прозорец на източната стена на стаята.
— Какво става? — попита Ивлин.
— Прозорецът! Спуснете пердетата!
Тя прекоси стаята, дръпна шнура и пердетата закриха големия прозорец.
— За първи път ли ги спускате?
— Откакто съм тук ли?
Мейсън кимна.
— Ами, да. В края на краищата, мистър Мейсън, никой не може да наднича освен ако не се покачи на нещо. Непосредствено след сградата започва наклон. Защо да спускам пердетата, щом никой не може да погледне вътре? Всъщност на около километър оттук строят къщи. Някой с бинокъл би могъл да види какво става тук, но ако едно момиче е живяло по местата, които аз съм обитавала, не му е останал много свян. Мразя любопитни да си навират носа наоколо, но ако някой желае да наблюдава с бинокъл от цял километър как се събличам, моля — тя се засмя.
— Покажете мм къде намерихте пистолета — каза Мейсън.
Тя отвори едно от чекмеджетата на скрина.
— Сега има повече неща, отколкото когато го открих. Сложих вътре това-онова. Нали пазарувах със стоте долара, които ми заехте?
— Трябва да се върнете на работа. Сигурно ще ви потърсят, за да ви зададат и други въпроси.
— Какви?
— На първо място ще ви питат отново и отново какво се е случило, след като онази кола ви е преследвала.
— Е, хайде, изплюйте камъчето?
— В катастрофиралия автомобил открихме труп на мъж, улучен в дясната страна на главата, върху която имаше калъфка за възглавница…
— Боже мой! — възкликна тя. — Искате да кажете, че аз… че аз…
— Полицаите са на мнение, че най-вероятно вторият ви изстрел е бил смъртоносен. Засега сте героинята на деня.
Тя го гледаше смаяно.
— Мистър Мейсън, само като си помисля, че аз… че аз съм убила, без… без да искам!
— Какви чувства изпитвате сега?
— Не зная. Не мога да свикна с тази мисъл. Не мога да повярвам… Защо ме гледате така, мистър Мейсън?
— Както вече казах, за полицаите вие сте героиня. Те смятат, че сте ги отървала от един безскрупулен престъпник, който нападал паркирани коли, ограбвал мъжете и изнасилвал жените. Малко по-късно вече няма да са толкова сигурни.