Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Кажи, шефе!
— Отскочи до телефона. Помъчи се да хванеш Пол, преди да е излязъл за вечеря. Дай му номера на пистолета. Помоли го веднага да започне разследване. Мисля, че можем да открием купувача. Вероятно е откраднат, но поне можем да установим кой го е купил и откъде.
— Картотеките отворени ли са по това време? — попита Ивлин, докато Дела Стрийт ставаше от масата, за да се обади по телефона.
— Някои от тях. При продажба на оръжие се издава документ в три екземпляра, в който се посочва номерът му, името и адресът на купувача, както и всичко останало. Един от екземплярите отива при шефа на полицията, другият при шерифа. Мисля, че Пол би могъл да заложи на скорошната продажба. Ако е продаден в някой от съседните окръзи, пак ще отнеме много време.
Мейсън превъртя барабана и прегледа гилзите.
— Стреляно е два пъти.
— Да.
— Оправихте ли се, за да ми разкажете?
Тя допи последните капки от чашата си.
— Неприлично ли ще е, ако си поискам още едно?
— Няма да е неприлично, а по-скоро неблагоразумие.
— Защо?
— Искам да чуя какво се е случило, преди да определя какво количество алкохол да изпиете.
— Не съм особено гладна, но ми се ще да се подкрепя с още едно.
— Разкажете ми. После ще решим за питието.
— След разговора с вас останах около пет минути в стаята си, за да я претърся. Не открих нищо друго… Не може ли да говорим десетина минути за нещо друго, докато ме хване питието?
Двамата се загледаха в Дела Стрийт, която се връщаше от телефона.
— Откри ли Пол?
— Да. Продиктувах му номера на пистолета и той веднага се залови за работа.
— Има ли нова информация от Ривърсайд?
— Не.
— Ивлин, получих ново предложение за обезщетение.
— Колко?
— Айрин Кийт дава хиляда долара, за да сложим точка на нещата.
— Хиляда… долара?
— Да.
— Какъв е вашият хонорар?
— Петдесет долара. Редно е да предложа двеста долара възнаграждение на Нийли. Така че ще ви останат седемстотин и петдесет.
— Не е честно вие да получите толкова малко. Та вие свършихте цялата работа, всичко…
— Но Нийли се изправи в съда и ви защити.
— Ако не бяхте вие, щяха да ме осъдят. Мисля, че двамата с Нийли трябва да си поделите възнаграждението.
Мейсън бръкна в портфейла си и подаде чека на Ивлин.
— Не можете да си представите какво означават тези пари за мен сега.
— Все още не сте ги получила. Обърнете чека и вижте какво пише на гърба!
Тя се зачете в забележката.
— Може ли това по някакъв начин да повлияе на моя иск към Стив Мерил?
Мейсън поклати отрицателно глава.
— Прекрасно. Този път не искам да изпусна Гладън или Мерил или както и да се казва там. Зная, че е уплашен, щом се е обадил и е оставил това съобщение. Сигурно се чувства уязвим. Не може да си позволи да бъде арестуван сега и кражбата му да излезе наяве.
— Не бива да приемате този чек, Ивлин!
— Защо?
— Мисля, че можем да получим повече.
— Тези пари означават твърде, много за мен, за да ги отхвърля.
Мейсън постави чека обратно в портфейла си.
— Не трябва ли да го подпиша?
— Не е необходимо. Подписът ми на поръчител е достатъчен. Той ми позволява да бъда гарант на споразумението в качеството си на ваш адвокат. При друго положение бих предпочел и вие да го подпишете, но не и сега. Бих желал никой да не подписва чека преди десет и половина. Ще изчакам крайния срок.
— Защо?
— Може нещата да се обърнат.
— Как?
Мейсън се засмя:
— Заложили сме много капани. Всичко може да се случи. А сега ми разкажете за нападението!
— Както вече ви споменах, качих се на колата и подкарах бързо надолу по хълма по най-краткия път, който ми описахте. Току-що бях отминала завоя след „Мълхоланд драйв“, когато забелязах, че зад мен идва някаква кола. Движеше се с много висока скорост. Фаровете й бяха нагласени така, че се отразяваха в огледалото и в предното стъкло и ме заслепяваха. Отбих вдясно на шосето, намалих скоростта, свалих стъклото на прозореца, протегнах ръка навън и дадох знак да ме изпревари. Вместо това колата се приближи плътно до моята и изви рязко, така че да ме изтласка от пътя.
— А вие какво направихте?
— Дадох газ. Благодаря на Господ, че ми вдъхна самообладание и изфучах напред. За миг обърнах глава назад, колкото да хвърля бегъл поглед и онова, което видях, ме вцепени!
— Какво беше то?
— Някакъв тип, чиято глава беше покрита с торба или нещо подобно. На мястото на очите бяха изрязани две дупки и този чувал бе закрепен на главата с лента или гумен колан. И сега като се сетя, ме побиват тръпки!
— По-нататък!
— Ускорих, а той ме последва. За щастие, сетих се за пистолета. Извадих го. Точно тогава той отново се изравни с мен. Караше като луд и този път бях сигурна, че ще се помъчи да ме избута извън банкета. Извадих пистолета през прозореца и стрелях последователно два пъти.