Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Засега ще остане така. Ще изчакаме до последната минута.
— Изчакайте, колкото е необходимо, но не прекалено дълго. Парите означават твърде много за мен.
— Затруднена ли сте?
— Ужасно ми трябват пари!
— Как стои въпросът със Стив Мерил или Стонтън Вестър Гладън?
— Мисля, че е в паника. Съмнявам се, че разполага с голяма сума. Вероятно и той едва връзва двата края.
— Сигурно. Никога не е бил първокласен актьор, но, разбира се, се е опитвал да измъкне нещо от Хелън Чейни. Може да получи нещо от нея.
— В такъв случай си искам моя дял.
— Забелязах, че се именува Стив В. Мерил. Интересно дали е запазил презимето си Вестър? Дали това е фамилното му име?
— Не зная нищо за него, мистър Мейсън. Тоест зная много, но всичко е измислено. Историите, които ми е разправял за своите познанства в Холивуд и за богатия си опит като режисьор, са били блъф. Бях млада и вярвах, че може да ме напътства, да ми казва кое е правилно и кое — погрешно, как да държа ръцете си, къде да гледам, какво чувство да вложа в гласа си и си въобразявах, че е чудесен — засмя се горчиво тя.
— Да оставим неприятните теми и да продължим вечерята.
Известно време на масата се възцари мълчание — Ивлин Бегби бе очевидно напрегната, Дела я наблюдаваше замислено, а Мейсън бе изцяло погълнат от пържолата.
Оберкелнерът се приближи до масата, съпроводен от един непознат, който приличаше повече на служител в статистиката, отколкото на областен заместник-шериф.
— Добър вечер — поздрави той. — Казвам се Ферън. Идвам от участъка — и той показа значката и картата си.
— Заповядайте! — покани го Мейсън. — Да ви поръчам ли нещо?
— Не, благодаря. На служба съм. Разкажете ми за нападението.
— Пери Мейсън — представи се адвокатът, изправи се и му стисна ръката. — А това са мис Стрийт, секретарката ми, и мис Бегби — моята клиентка.
— Виждал съм ви няколко пъти в съда, мистър Мейсън. Щастлив съм да се запозная с вас. Какво се е случило?
— Мис Бегби е била нападната. Някой е направил опит да я спре или да я изхвърли извън пътя.
— Къде? — Ферън извади бележника си.
— Мис Бегби току-що започна работа в ресторант „Краункрест“. Знаете ли къде се намира?
Шерифът кимна.
— Шофирала е по стръмния път, онзи, прекия, който…
— Знам го.
— Не го използват много хора. Та тя карала надолу…
— По кое време?
— Колко беше часът, Ивлин?.
— Не съм гледала часовника. Беше горе-долу преди четиридесет и пет минути.
— Какво се случи? — Ферън я гледаше в упор.
— Тя е малко разстроена — намеси се Мейсън. — Мисля, че разбрах случилото се достатъчно ясно. Някой е искал да я изхвърли от пътя и почти е успял.
— Какво го е спряло?
— Двата изстрела на мис Бегби — твърдо отговори адвокатът.
— Два изстрела с какво?
— С пистолет.
— Носите пистолет? — въпросът на шерифа прозвуча рязко.
— Обикновено, не — отвърна Мейсън, — но мисля, че отсега нататък ще носи. Всъщност аз посъветвах мис Бегби да вземе този пистолет.
— Нямате разрешително, нали мис?
— Боже мой! — запротестира адвокатът. — Какво става? Обадихме се да съобщим за опит за насилствено задържане и може би опит за убийство, а вие започвате да обвинявате жертвата! Оставете всичко! Вече няма значение! Оттегляме съобщението! Предайте, че жертвата се отказва от оплакването.
— Трябва да докладвам фактите. Просто се мъча да ги науча.
— Е, добре. Тя е имала пистолет. Носеше го по мой съвет. Имах специални съображения… И пак по мой съвет тя няма да отговаря повече на въпроси, свързани с оръжието. А сега искате ли да научите нещо за нападението?
— Разбира се. Нали затова съм тук. Много сме обезпокоени от този тероризъм по черните пътища над Холивуд. Там бяха извършени няколко тежки престъпления. Неофициално и извън протокола, мис Бегби, надявам се, че двата ви изстрела са попаднали в целта.
— За съжаление не. Стрелях напосоки, за да го изплаша и възпра да ме изхвърли от пътя.
— Мис Бегби, това е важно. Можете ли да ни опишете колата или човека зад кормилото?
— Беше закрита, с хубава форма. Изглеждаше лъскава. Бяха включени дългите светлини. Те се отразяваха в огледалото и в предното стъкло и ме заслепяваха. Исках колата да ме изпревари, затова отворих прозореца и махнах с ръка да продължи. Той бързо се приближи. Натиснах спирачките и намалих. Все още караше на дълги. После най-неочаквано той рязко изви към мен.
— Сетне?
— Ако бях продължила да натискам спирачките, сигурно щеше да ме избута от пътя. Ето защо настъпих газта и взех преднина, това като че ли го обърка. Обърнах се, за да му изкрещя, зърнах го и стомахът ми се сви. Разбрах, че иска съзнателно да ме избута от пътя.