Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Искате да кажете, че стреляйки напосоки с лявата ръка, го е улучила смъртоносно?
— Това е най-опасната стрелба — заключи Ферън.
— Тестовете показват, че когато човек е възбуден и стреля инстинктивно, все едно те сочи с пръст.
— Можем да разбием вратата, Бил, или да счупим стъклото — намеси се колегата на Ферън.
— Не обичам да чупя стъкла. По-добре да разбием вратата.
— Предната е много деформирана. Ще отворим задната.
Мъжете успяха да разбият лявата задна врата с брадвата, с която бяха проправили пътеката. Ферън се вмъкна вътре, за да опипа китката на убития.
— Няма пулс — докладва той. — Мъртъв е!
— Можеш ли да извадиш талона?
— Ще опитам, дръж вратата отворена. Май ще успея.
Ферън се протегна, докато пръстите му докоснаха талона на колата, защипан за сенника. Той отпусна закопчалките, които го придържаха на място. После, измъквайки се бавно назад, излезе навън.
— Боже мой! — изпъшка той, докато се изправяше и отупваше. — Останах без дъх. Май съм изгубил формата си? Доста се озорих!
— И тъй, с какво разполагаме до този момент? — запита колегата му.
— Кола, регистрирана на името на Оскар Б. Лумис — прочете Ферън в талона. — Има и адрес. Съществува ли някаква вероятност този приятел да е Лумис?
През това време заваля, първите капки дъжд забарабаниха по преобърнатата кола и изсъхналите листа на храсталака.
— Капките са доста едри — обади се Ферън. — Започне ли така, вали като из ведро. Да се изкачим горе, преди да се е разкаляло, а и въжето да стане хлъзгаво. Ако дъждът не спре, докато измъкваме тялото и качваме колата горе, ще се изцапаме до уши. Ще извадим само тялото, да оставим на пътна помощ да изтегли колата.
— Имате ли вече някаква хипотеза за случилото се? — запита адвокатът.
— Всичко е ясно — отговори му Ферън. — Прозорецът от дясната страна е бил отворен. Планът му вероятно е бил да я принуди да свие встрани, да я изкара от нейната кола и да я вкара в своята. И друг път е действал по този начин. Куршумът го е улучил в главата отстрани и той въобще не е разбрал какво го е улучило. Отпуснал се е върху кормилото. Онова, което тя описва като поднасяне от рязко натискане на спирачките, най-вероятно е резултат от удрянето на колата в бордюра и отскачането й. След това се е блъснала в мантинелата, пробила я е и е излетяла в пропастта.
Дъждовните капки зачестиха.
— Момчета — каза Мейсън, — ако нямате нищо против, ще тръгна пръв. — И се закатери по стръмния склон, помагайки си с въжето. Краката му опипваха всяка опора в ронливата почва. — Може би все пак е по-добре вие да минете пред мен…
— Не. Чудесно се справяте. Внимавайте само да не изпуснете въжето и да загубите равновесие. Склонът е много стръмен и може да паднете лошо.
Адвокатът се изкачваше внимателно нагоре. Въжето, мокро от дъжда, беше станало хлъзгаво.
— По дяволите! — възкликна Ферън. — Трябваше да си сложим мушамите. Ще прогизнем до кости!
— Мисля, че вече сме близо — каза Мейсън.
— Този прожектор ме измъчи! — оплака се колегата на Ферън. — Нося го на гърба си и тон непрекъснато ме удря отзад.
— Почти изкачихме наклона. — рече адвокатът. — Виждам мантинелата. Ето, стигнахме! Да взема ли прожектора?
— Няма нужда, остават една-две крачки.
Най-сетне се изкатериха горе. Дъждът продължаваше да вали, плющейки по асфалта.
Мейсън вдигна яката на палтото си и каза:
— Знаете къде можете да ме намерите. Ивлин Бегби работи в ресторант „Краункрест“. Отиваме там.
— Тръгвайте — съгласиха се полицаите. — Ние ще се върнем в участъка, за да уведомим следователя и градската полиция.
Двамата се отдалечиха тичешком. Мейсън стигна запъхтян до колата, в която седяха двете момичета.
— Шефе — възкликна Дела, — мокър си до кости!
— Останах без дъх. Склонът е доста стръмен. — Той замълча за миг, поемайки си шумно въздух, после добави: — Дела, ти ще отидеш заедно с Ивлин в „Краункрест“. Така няма да се измокриш. А пък аз ще изтичам до моята кола. Ще се срещнем горе.
— Не, мокър си. Не бива…
— Тръгвайте! — нареди Мейсън и хукна към колата си. Когато седна зад волана, автомобилът на Ивлин Бегби вече пълзеше по склона. Адвокатът запали, включи фаровете и те осветиха малък участък от пътя, над който дъждът се изливаше като плътна сива завеса. Той мина покрай патрулната кола, чистачките се движеха ритмично като метроном, но трудно се справяха с водата по стъклото и не можеха да осигурят достатъчна видимост.