Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Мейсън умело шофираше по задръстените улици, избягвайки тесните кръстовища, като избираше преките булеварди, които не бяха толкова натоварени по това време на вечерта.
— Сигурно ще пристигне преди нас? — запита Дела.
— Би трябвало.
— Какво мислиш за този пистолет, шефе?
— Веднъж тя се обадила на Мерил и беше арестувана за обир на бижута. Позвънила му втори път… Сега твърди, че е намерила пистолет, а е отсъствала почти през целия следобед.
— Ти си циник.
— Адвокатът е свикнал да приема фактите със сдържан и благоразумен цинизъм.
— Но тя уверява, че с пистолета не е стреляно.
— Така казва тя.
Дела го погледна изпитателно, след това се облегна мълчаливо назад. Мейсън съсредоточи вниманието си върху шофирането. Ускоряваше, за да хване зеленото, когато беше възможно, избягваше колите, които завиваха наляво, влизаше и излизаше от колоната, но нито веднъж не наруши правилника.
Портиерът на „Джошуа трий кафе“ беше щастлив да ги посрещне. Той пое колата на Мейсън и раболепно поздрави:
— Добър вечер, мистър Мейсън. Добър вечер, мис Стрийт. Кани се да вали.
— Наистина.
— Ще останете ли за вечеря?
— Така възнамеряваме.
— Колата ще ви чака, когато излезете.
Мейсън влезе в ресторанта и оберкелнерът Майк забърза към него.
— Сигурно вече ме очаква една млада дама? Червенокоса?
Оберкелнерът бързо премести поглед от Дела към Мейсън и поклати отрицателно глава.
— По дяволите, вече трябваше да е тук. А, ето я, идва. Маса за трима, Майк. Не искам никой да ни безпокои.
Дела Стрийт тръгна към Ивлин Бегби.
— Намери ли още нещо?
— Не.
— Мислехме, че ще пристигнеш преди нас.
— Случи се нещо ужасно!
Дела заведе червенокосото момиче при Мейсън и Майк ги настани в едно ъглово сепаре.
— Дела и аз предпочитаме „Бакарди“. Вие…
— Обожавам го. Мога ли да получа едно двойно?
— Три двойни. Изглежда ще вали. Добре ще е да се загреем отвътре.
Адвокатът погледна изпитателно Ивлин:
— Какво има?
Тя се разсмя нервно.
— Къде е пистолетът?
— В чантата ми.
— Сигурна ли сте, че с него не е стреляно?
— Вече е стреляно — рече тя, наведе се напред и подпря с ръце брадичката си. — Цялата треперя. Мислех се за много корава, но сега не съм сигурна, че няма да припадна.
— Облегнете се назад! Какво не е в ред?
— Всичко. Мога ли да си поема дъх, преди да ви разкажа какво се случи. Ще се оправя след „Бакардито“.
— Подробностите могат и да почакат, но трябва да разбера какво е станало и то веднага. Може би не разполагаме с много време!
— Нападнаха ме!
— И вие стреляхте?
Тя кимна. Последва мълчание. Ивлин явно събираше сили, за да разкаже всичко.
— Никога не съм преживявала такъв шок. Някой се опита да ме убие.
— Почакайте! Спокойно! Кой беше? Успяхте ли да го видите?
Тя кимна.
— Познавате ли го?
— Не знам. Лицето му беше скрито. Искаше да ме убие. Опита се да ме избута от шосето.
— Това ли ви забави?
— Да. А и претърсих стаята.
— Намерихте ли нещо друго?
Ивлин поклати отрицателно глава.
— После?
— Качих се на моята таратайка и се спуснах надолу по хълма… Ще ви разкажа всичко след минута. Нека да дойда на себе си!
Мейсън и Дела се спогледаха. Келнерът донесе трите питиета.
— Обичате ли пържола?
— Няма да вечерям тук. Трябва да се връщам. Ще хапна нещо леко, а ще вечерям, когато ми свърши смяната. Горе получавам храна.
— Не бива да се връщате с празен стомах. Не можете ли да изядете една пържола?
— Винаги мога да изям една пържола.
— Средно изпечена?
Тя кимна одобрително и Мейсън се обърна към келнера:
— Три пържоли, средно изпечени, с френски пържен чесън, печени картофи с много масло и пипер и вино „Типо кианти“. Кафето — по-късно.
Келнерът кимна и се отдалечи.
— Наздраве!
Тримата вдигнаха чаши. Мейсън забеляза, че ръката на Ивлин трепери и трябваше да придържа с пръстите на другата си ръка.
— Дайте да видя пистолета!
Ивлин Бегби порови в чантата си, извади оръжието и му го подаде под масата.
— О-о! — възкликна той, докато го въртеше и претегляше в ръка.
— Какво има? — попита Дела Стрийт.
— Това е една от ония нови играчки от алуминиева сплав „Колт «Кобра»“. Може да не ви се вярва, но този пистолет тежи само триста грама. Достатъчно як е, за да изстреля куршум с голяма скорост. Не пистолет, а мечта. Заличен ли е номерът?
— Не съм погледнала.
Мейсън завъртя пистолета така, че светлината падна върху номера.
— Запиши го, Дела — нареди й той. — 17474-ЛВ. Дълго време не е употребяван. Който го е купил, е направил това съвсем скоро… Дела!