Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Какво искате да кажете?
— Все още не са се сетили за една подробност.
— Каква е тя?
— Фаровете на колата не бяха запалени!
— Може да не е същата…
— Но този човек отговаря на вашето описание. Имаше калъфка на главата си с два прореза на мястото на очите, прикрепена към челото с ластична лента.
— Тогава сигурно е същият. Не разбирам как съм могла да го улуча, мистър Мейсън! Уверена съм, че първият изстрел не улучи колата. Стрелях в момента, когато измъквах пистолета през прозореца. Втория път го насочих малко назад. Куршумът попадна в нещо, което изкънтя.
— Гледахте ли натам, накъдето бяхте насочила пистолета?
— Не! Вече ви казах, че го държах с лявата ръка. С дясната стисках волана.
— И точно тогава колата на нападателя се беше изравнила с вашата?
— Почти.
— Значи сте могла да изпратите куршума в главата му, нали?
— Ами… ако… ако полицията смята, че е станало така, значи е вярно. Но защо вие възприемате това предположение, мистър Мейсън? Не е ли възможно светлините да са угаснали от търкалянето по нанадолнището? Може акумулаторът да се е разкачил или пък кабелите да са се скъсали?
— Може и да е станало нещо такова, но почти не вярвам!
— Но защо?
— Защото проверих нещо, за което полицаите не се бяха сетили. Погледнах контролното табло. Ключът за светлините не беше включен.
— Те… те не го ли забелязаха?
— Не, но предполагам, че вече са се сетили.
— Светлините бяха включени, мистър Мейсън! Сигурна съм, че бяха включени. Освен ако мъжът не ги е изключил след моя изстрел…
— След изстрела той не е бил в състояние да направи каквото и да било.
— Тогава има нещо гнило!
Адвокатът отиде до леглото и отметна покривката, която закриваше възглавниците. Едната от тях беше без калъфка.
— Боже мой! — възкликна Ивлин.
— Къде е другата калъфка? — попита Мейсън. Тя само поклати глава.
— Беше ли тук, когато се настанихте?
— По дяволите, мистър Мейсън, откъде да знам! Не съм и поглеждала леглото. Влязох, разопаковах багажа си, прочетох вестника. После излязох и се обадих по телефона… Мистър Мейсън, дали няма да си помислят, че аз… лъжа?
— Има ли причини за това?
Изведнъж решителността й се възвърна:
— Мога да направя само едно нещо!
— Какво?
— Ще взема друга калъфка от склада за бельо и ще я сложа. Мисля, че зная къде държат бельото…
Тя се отправи към вратата, но Мейсън я хвана за ръката и я дръпна назад.
— Защо?
— Искате да си отворите широко вратата към газовата камера!
— Но, мистър Мейсън, можем да скрием това! Не бива да им казваме! Ние… Боже мой, нима не виждате в какво положение съм изпаднала? Излиза, че аз съм убила човека, сетне съм му поставила калъфката на главата и съм съчинила цялата тази история с преследването, за да оправдая двата изстрела.
— Сама разбирате положението!
— И ако по една случайност този човек се окаже… — Тя внезапно млъкна.
— Продължавайте!
— Да предположим, че е някой, когото познавам?
— Точно това си мисля и аз!
— Господи!
— Така че в мига, в който започнете да лъжете, тръгвате право към газовата камера!
— Но в такъв случай аз не мога да докажа твърдението си! Нямам…
— Точно това ме тревожи!
— Нали не вярвате, че съм измислила всичко? Нали не вярвате, че съм извършила хладнокръвно убийство?
— Въздържам се от прибързани изводи. Ще можете ли да изиграете ролята на нервна, дори истерична жена, извадена от равновесие от новината, че е убила човек. Ще можете ли да се престорите, че припадате и се налага да ви бият успокоителна инжекция, която да ви държи до следващия ден?
— Ще опитам! Мисля, че съм добра артистка.
— Чудесно! Току-що сте научила от мен, че вероятно сте убила човек. Обхваща ви истерия. Викате мисис Падена. Довеждате я тук. Питате я дали и двете калъфки са били на мястото си.
— Мислите, че калъфката на главата на убития е от това легло?
— Защо не? До този момент успяват да стоварят всичко върху вас. Оръжието, с което е бил убит, е у вас. Стреляла сте два пъти с него. След като са се потрудили да ви поставят в безизходно положение, защо и калъфката да не е от това легло? Някой все пак я е взел.
— Май не е необходимо да разигравам истерия. Вече ме обзема.
— Хайде! Действайте! Изиграйте си ролята! Повикайте мисис Падена! Покажете й възглавницата! После Дела ще ви заведе при един лекар, мой приятел. Той знае как да постъпи. Ще ви сложи успокоителна инжекция. Преди това обаче на всяка цена трябва да се обадите на шерифа и да му съобщите за липсата на калъфката. Ще крещите истерично! И още, току-що съм ви намекнал, че сте убила човек. Ще се справите ли?