Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Огледа малката стая, надявайки се да открие някаква дреха, която да облече, и видя в ъгъла красив скрин с изящна дърворезба. Приближи и повдигна капака. Инстинктивно усещаше, че вътре сигурно са дрехите на капитана. Първото й желание бе да извади съдържанието и да накъса дрехите на малки парчета, но потисна желанието си. Можеше да си представи какви ще бъдат последствията. Внимателно прерови всичко с надеждата да открие някакъв халат, но не намери нищо подобно и накрая извади една светлосиня копринена риза.
Пъхна я през глава и откри, че дълбоката отворена яка разкрива част от гърдите й. Ризата едва закриваше коленете й, но не й се искаше да обува някой от панталоните на Тристан. Нуждаеше се от игла, за да закърпи роклята си, преди той да се върне.
Започна да тършува из каютата, но я сепна почукване по вратата. Огледа се отчаяно за нещо, с което да прикрие голите си крака, защото си помисли, че може да е някой от екипажа, но облекчено въздъхна, като видя, че на прага се появи Мадлен. Носеше малка табла с храна и я остави на масата.
— Добре ли си, Бетина? — попита тя. — Толкова се безпокоя за теб, страх ме е капитанът да не ти причини болка.
— Не ме е бил, както можеш да видиш — отвърна младото момиче и почувства как в гърдите й се надига гняв. — Тристан си отмъщава по много по-фин начин.
— Не разбирам.
— Естествено, че разбираш! — гневно възкликна Бетина, но се засрами, като видя уплашения израз на лицето на прислужницата си. — Съжалявам. Разбираш ли, капитанът заплаши, че ще ме бие с камшик, ако откажа да се подчинявам на желанията му. Не ми остави друг избор, освен да му се покоря, сякаш доброволно му се отдавам. Не мога да преживея този срам! Искам да се боря с него, но ужасно се страхувам от камшика; повече от всичко на света.
— О, сега се чувствам по-спокойна, скъпа моя.
— Как можа да го кажеш, Мади? — изумено попита Бетина. — Как можеш да си спокойна, когато аз трябва да се покорявам на това… на това чудовище!
— Не искам да бъдеш наранена. — В гласа на Мадлен прозвуча болка. — Бих направила всичко, за да предотвратя това, което стана, детето ми, но съм безсилна да сторя каквото и да било. Ти също не можеш да направиш нищо.
— Щях да направя нещо, ако не ме беше заплашил с камшика.
— Да, затова ти казах, че съм по-спокойна. Познавам добре характера ти. Спомням си как като малка се сби с момчето на коняря. То те дразнеше и ти не се успокои, докато не го събори на земята. Познавам те добре, скъпа моя, но нито една от нас не познава капитан Тристан. Обаче не се съмнявам, че той ще ти причини болка, ако се опиташ да се биеш с него.
— Не ме интересува! — ядно възкликна девойката.
— Бих искала да откриеш физическата любов между мъжа и жената при други обстоятелства — въздъхна Мадлен. — Злото е сторено, Бетина. След време раната в душата ти ще зарасне и ти ще я забравиш. Ала белезите по тялото ще останат завинаги и ще ти напомнят за това неприятно изживяване.
— Неприятно! Изразяваш се твърде меко. По-скоро прилича на ужасен кошмар и едва ли може да се нарече само „неприятно изживяване“.
— Но това скоро ще свърши, ти ще се омъжиш за графа и…
— Дали ще се омъжа? — скептично попита Бетина.
— Разбира се, че ще се омъжиш.
— А какво ще стане, ако граф Де Ламбер не пожелае да се ожени за мен, след като съм обезчестена? А още по-лошо, ако откаже да плати откуп за мен? Тогава какво ще стане с нас?
— Не бива да мислиш такива неща, Бетина. Графът е французин. Това е въпрос на чест. Той ще плати откупа и ще се ожени за теб. А сега ела да хапнеш, докато храната не е изстинала.
Бетина си каза, че може би Мадлен е права. По-късно щеше да мисли за това. Сега най-главната й грижа бе капитан Тристан и това, как да избегне леглото му.
Мадлен бе донесла гъст бульон и двете жени мълчаливо започнаха да се хранят. Бетина свърши първа, облегна се назад и се вгледа в лицето на прислужницата си. Старата й бавачка изглеждаше уморена.
— Трябва да ми простиш, Мади. Мислех само за себе си и дори не се сетих да те попитам как се чувстваш ти. Погрижиха ли се за теб? Имаш ли къде да спиш?
Мадлен вдигна глава и се усмихна.
— Не се тревожи за мен, детето ми. Няма защо да се страхувам от пиратите, защото те са много доволни от готвенето ми.
— Ти готвиш? Нима ти си приготвила този бульон?
— Да. — Мадлен се изкиска. — Те ме произведоха в главен готвач. Нямам нищо против, защото така има с какво да се занимавам. Работата не е тежка и ми доставя удоволствие. А освен това се справям много по-добре от предишния им готвач.
— Сигурна съм, че е така, Мади.
— А първият помощник-капитан ми предостави каютата си, така че имам къде да спя.