Любовницата на пирата

— Затова не бива да предизвикваш капитана, защото животът ти е в неговите ръце.

— Но аз го мразя! — разгорещено заяви Бетина.

— Бетина, какво става с теб? Обикновено се примиряваш с неизбежното. Защо не се опиташ да извлечеш максимална полза за себе си? Няма да продължи много дълго.

— И един ден във властта на този мъж е твърде дълъг за мен. Той е арогантен и нагъл! Той е звяр и се наслаждава на моето унижение!

— Бетина, моля те! Още си млада и животът е пред теб, а всичко това скоро ще свърши. Не подлагай живота си на излишен риск!

— Не се тревожи за мен, Мади.

— Как да не се тревожа за теб, след като говориш по този начин! Тристан помилва оживелите моряци от „Песента на вятъра“, което е проява на човещина от негова страна, но ако го разгневиш, наистина може да те убие! Ти не знаеш…

— Какво искаш да кажеш, че е пощадил екипажа? Той ги е избил всички, всички до един!

— Трябва да си видяла, че не е така.

— Аз видях… нищо не видях — неохотно призна тя. — Когато минавах по палубата, не гледах, предположих, че всички са мъртви.

— Не, не са. Видях, че повечето бяха живи. Някои бяха в безсъзнание, а други — ранени, но имаше само неколцина убити.

— Защо им е помилвал живота?

— Не знам, скъпа. И аз си помислих, че е доста странно. Пиратите са безжалостни бандити, които убиват за удоволствие.

— Но те наистина са разбойници! Не нападнаха ли нашия кораб? Може би вчера Тристан е бил в добро настроение, но аз искам да го видя мъртъв заради това, което ми стори.

— Ах, Бетина — въздъхна Мадлен. — Защо не си като нежната си майка? Не можеш ли да приемеш истината, че този свят се управлява от мъжете, а жените са длъжни да им се подчиняват? Не забравяй това, дете, и се откажи от мислите за отмъщение.

— Няма да го убия, докато сме в негова власт, но след това ще намеря начин.

Мадлен реши, че няма смисъл повече да я убеждава.

— Сега трябва да отида да приготвя обяда — каза тя. После бръкна в джоба си и извади игла и конец. — Донесох ти това, за да можеш да зашиеш роклята си. Щях аз да го направя, но мисля, че имаш нужда да вършиш нещо.

— Да. Благодаря ти, Мади. Винаги мислиш за всичко.

— Не за всичко, иначе щях да измисля начин как да те предпазя от онзи мъж.

— Аз сама ще се погрижа за това — увери я Бетина. Мадлен поклати глава и се приготви да излезе.

— По-късно, ако мога, ще дойда пак. Може да съм заета, защото капитанът каза, че ще пристигнат свежи провизии.

— Какви свежи провизии? — възкликна Бетина.

— Тази сутрин Жюл слезе от кораба и отиде на брега, за да пазарува.

— Той е слязъл на брега! Значи сме близо до сушата?

— Мислех, че знаеш. През нощта корабът пусна котва. Намираме се в пристанището Тортола.

Чак сега Бетина забеляза, че корабът не се движи. След един месец, прекаран в морето, би трябвало по-рано да го усети, но бе прекалено заета с мрачните мисли за съдбата си.

— Значи ние можем да избягаме! — Гласът й потрепери от вълнение.

— Това е невъзможно, Бетина. Ще имаме нужда от лодка, защото корабът се намира доста далеч от брега, а моряците взеха всички лодки.