Истинската история на Маджо
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Истинската история на Маджо». Краткое содержание книги:
— Поли, искам да ти кажа какво изпуснах на първи вечерта.
— Казвай — свъси вежди Поли.
— Дебнах Бай Миле пред „Олимп“. Беше до късно там.
— Не говори с имена — просъска той.
— Проблем ли е? — погледнах го с невинно отражение.
— Не, но все пак… — Поли замълча за миг и продължи. — Та значи видял си Червения — наричаше го така заради червената С класа.
— Да.
— И защо го има още тогава? — просъска той. — Защо не свърши работа?
— Маджо беше с него — изстрелях аз — Нарочно говорех бързо, за да не ме прекъсне и да поиска да говорим закодирано.
Карах и гледах в него — Я спри — развълнуван извика той.
— Нали искаше да карам нанякъде.
— Отбий в тая пряка. Не е нужно да говорим в колата.
— Че какво й е на колата?
— Нямам доверие на коли. Винаги може да се монтират бръмбари… нищо, че е на майка ти. Нали знаеш, че куките ни мачкат на най-слабите места? — завих рязко на една пряка. — Ти пък къде спря?
— Що, к’во му е тука — погледнах го аз.
— Ами наблизо са къщите на Маджо, Маргина и Пашата.
— Е, и?
— Охранителите им се въртят наоколо. Нищо, слизай да говорим! И к’во за Маджо? — изпусна се в прав текст той.
— Ами беше с Бай Миле… двамата пияни без охрана.
— Стига, бе? — опули се Поли.
— Сериозно, няма лъжа…
— Що не ги извъртя? — попита ме направо.
— Не си ми казал нищо за Маджо. Аз мисля, че сте заедно.
— Много си праволинеен, Жоро. Ама верно е, че не съм ти казал — потърка брада. — Ама ако ги беше извъртял, нямаше да ти се сърдя. Е, нямаше да ти платя за Маджо, защото не съм го поръчвал… — затисна главата си с длани и се замисли сериозно. — Всяко зло за добро! — обърна се с библейската си фраза към мен. — Много правилно си постъпил. Маджо наистина ми е нужен.
Това ми беше достатъчно, защото Маджо щеше да чуе на записа, че Поли няма намерение да го убива. Но за спокойствие на Маджо, реших да го попитам още веднъж.
— Добре бе, Поли! Какво толкова го пазиш този Маджо. Какво толкова, ако го извъртим?
— Не проявявай алчност. Първо, няма кой да ти го плати, а и казах ти, че ми трябва. Сега да минем на моя проблем. Още докато бях в Италия, ми звъня Павката Митничаря, сигурно го помниш?
— Да, разбира се.
— Настояваше да се видим спешно, реших, че ще ми иска пари.
— Да — казах аз.
— Да, да, ама не. Още снощи се видяхме, щом си пристигнах. И знаеш ли за какво?
— Идея си нямам.
— Павката от известно време бачка с група сърби от Пирот. Преди да ми звънне, бил там да кара празниците и понеже се мисли за тарикат, някакви двама сърби били под пийнали здраво и му показали моята снимка и му искали съдействие да стигнат до мен в София.
Бях зашеметен от чутото. Значи веднага след разговора ни Маджо е поръчал Поли, освен ако не е било по-рано. Тук касетата изщрака, но на Поли не му направи впечатление.
— Това сериозно ли е бе, Поли? — попитах аз.
— Повече от сериозно. Дори Павката беше уплашен и дойде да ме предупреди.
— Ех, как ме е яд! — имитирах злоба аз. — Ако бях го освиткал оная вечер Бай Миле… Сега всичко щеше да е наред.
— Спокойно… Щом един път си го засякъл, и втори път ще има… Копелето му гадно… Подозирах го, че отдавна бачка по мен и ето на… оказа се вярно. Ама и ти, Жоро, си много откачен. Вярно, че ми каза, че ще го работиш по празниците, ей бога ми, мислех, че се бъзикаш. А ти, ти наистина си го чакал!
— Трябват ми парите, Поли — реших да се направя на алчен аз.
— Аз пък се надявах, че го правиш заради мен захили се Поли. Чуй ме сега — на мига стана сериозен, това го умееше. — Ако смяташ, че няма да се справиш сам, ще изкарам Женята — сякаш не се усети, че за пръв път споделя и продължи:
— Той има няколко човека… и твоите ще направите жесток екип. Така ще го освиткате много по-бързо.
— Прав си, Поли… Но моите хора никога няма да искат да се срещнат с други. Те вярват само на мен.
— Верно. Вършачите сте особено племе. Не искат да са на светло. Но има и нещо друго. Искам да поемеш още една поръчка… но ако не можеш, ще я дам на Женята.
— Давай. Имам свободен човек за нея.
— Сигурен ли си?
— Да. Той е самостоятелен. Не е в другия екип.
— Добре тогава… Става въпрос за Брендо.
— Брендо ли? — изненадах се аз. — Нали за Брендо бореца ми говориш?
— Да не ти е приятел от спорта? — погледна ме съмнително Поли.
— Не, Брендо никога не ми е бил приятел — Значи няма грижи?