Истинската история на Маджо

— Не, не дори съм ти благодарен.

Тъкмо започнах да обяснявам наново за снимката, когато Маджо със зле прикрито раздразнение ме прекъсна:

— Това го разбрах. Само ме интересува кой е подал на Джуджето тази информация.

— Ами, не знам дали познаваш Павката Митничаря?

— На коя митница е този? — Вече бях сигурен, че са те и са се преебали с тази поръчка.

— На никоя — отговорих.

— А защо тогава Митничаря?

— Зет му е митничар, а той е посредник при сделки и оттам му дойде прякорът.

— Павката Митничаря — започна да повтаря тихичко Маджо.

— Толкова ли е важно? — изкарах го от състоянието му на унес аз.

— Не, не, изобщо не е важно. Ще ти обясня защо така подробно те разпитвам. Опитвам се да разбера… това може би е някой интригант, който иска да ни скара.

— Голямо съвпадение ще да е! Точно когато разбрахте, че той е пуснал поръчка.

— Животът е низ от съвпадения, Жоре издекламира Маджо. След което отново притиснат от параноята си, ме попита: — И все пак кой е Павката Митничаря?

Разбрах, че няма да спре, докато не му обясня. И започнах:

— Някога Павката влезна в контрабандата с цигари. Вкара в схемата Красимир Димитров… Къро Дебелия, помниш ли го?

— Къро Дебелия го помня, разбира се, но такъв Павка не познавам. — измърмори Маджо.

— След като Павката му изгради контрабандната схема, Къро го изхвърли — продължих аз. — За да започне бизнеса си, Павката вземаше с пари от кого ли не.

— От кого, например?

— От Кудев, от Поли, от Седмиците, от Пехливанов.

— Е, и защо го има още тогава?

— Ами защо? Защото той заложи имотите на техните, за да се издължи. Но сега отново е в играта. Движи някаква контрабанда през Калотина.

— Добре — прекрати рязко темата Маджо. — Най-обикновен интригант. Каквото и да е показал, не е от нас. Ти направи ли запис? — Грубо ме попита Маджо.

— Да — подадох му касетката.

— А носиш ли нещо, на което да го чуя? Станах и отидох до Тупана. Бях му оставил диктофончето и слушалки. Записът беше добър — и разговорът в колата, и после, когато бяхме в уличката с Поли. Въпреки това Маджо ме накара да му повтарям. Изслуша го поне десетина пъти.

— Мисля, че трябва да си доволен. Това потвърждава, че върху теб екип няма.

— Да, така е — разтегна думите си Маджо, докато с ръка извади от задния си джоб още една пачка. — Я, останали са още пет хиляди… — очевидно беше доволен. След което строго ми се скара: — Знаеш ли къде ти е грешката? Само една е… но е много неприятна. Това, че ме предлагаш като оферта. Няма да го подкокоросваш така.

— Направих го заради теб, да се увериш, че не го интересуваш.

— Мда, за което ти благодаря, но за в бъдеще не го прави — поизправи се, извади касетата от диктофона и я пъхна в джоба си. — Тръгвам. Трябва да се върна на Боровец. Все пак смятам да покарам ски. А, и друго — обади ми се Поли. Поканих и него, да ми прави компания. Ще се видим, като се върна. Но ако има нещо спешно, не се колебай и звънкай на Сашко.

— Едва ли. Нали Поли ще е с теб на ски.