Истинската история на Маджо

— А той знаеш ли какво отговори, тоя наглец? — намеси се Бай Миле. — Щял да си помисли. Мислел да се занимава със свой си бизнес. Колкото до семейството на Поли, каза: „Ха, колко му трябва за издръжката на едно семейство, не повече от три хиляди марки“.

Аз се видях с Пехливанов и Женята днес изстрелях внезапно и двамата зяпнаха изненадани.

— И к’во ти каза? — попита Бай Миле.

— Беше с джиповете на Поли, предложи ми да работя за него. Доколкото разбрах, не смята да би пуска никаква аванта.

— Майка му да еба — подскочи Бай Миле и започна да удря с юмрук по ламперията.

Маджо също се изправи и се изхрачи нервно на пода. Беше почервенял от злоба. Не го бях виждал в такова състояние.

— И за к’во дадохме толкова пари на Сретен Йосич? — продължи да бие по стените Бай Миле, който явно съвсем беше забравил версията за колумбийците. И Маджо не беше на себе си, щом не реагира.

— Ние сме с над един милион марки назад, Жоро, от цялата тая история — изпусна се той. — Надявахме се да приберем парите на Поли… — … А тоя сега е вземал и джиповете… а тях си ги бях заплюл аз… — изрева Бай Миле — Докога ще карам това дърто паджеро?

— Стига, Милчо — успокои го Маджо. — Тези джипове носят нещастие, каръшки са. Ще ме изчакаш ли малко — обърна се мило съм мен.

Маджо излезе, а Бай Миле сякаш забрави всичко около себе си. Обхвана главата си с ръце, наведе се и не издаде повече звук.

Младен се бърна и ми кимна да изляза с него. Въведе ме в съседната съблекалня. Тя беше за децата на клуба. Извади изпод дървените пейки голям книжен плик.