Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Ала докато в Европа тамплиерите се радват и на благополучие, и на слава, положението в Светите места сериозно се влошава. През 1185 г. умира Балдуин IV, крал на Йерусалим. В последвалите остри караници Жерар дьо Ридфор, велик магистър на тамплиерите, не удържа клетвата, която е дал на мъртвия крал, и тласка европейската общност в Палестина на ръба на гражданската война. Това не е единственото прегрешение на Ридфор. С рицарското си отношение към сарацините той ускорява нарушаването на дългото примирие и предизвиква нови сражения. Сетне, през юли 1187 г. повежда своите рицари и другите християнски войски в прибързаната, необмислена и както се оказва, пагубна битка при Хатин. Християните са избити до крак, а подир два месеца и Йерусалим, превзет преди около век, отново попада у сарацините.

През следващото столетие положението става все по-отчаяно. През 1291 г. почти цял Утремер, както и Светите места са в ръцете на мюсюлманите. Християните удържат единствено Арка, но през май 1291 г. пада и тази последна крепост. Тамплиерите проявяват невероятен героизъм в защитата на обречения град. Макар и тежко ранен, великият магистър се сражава до сетния си дъх. Тъй като галерите на ордена не достигат, са евакуирани жените и децата, а всички рицари, дори ранените, остават по своя воля в обсадения град. Когато пада и този последен бастион — Арка, градските стени рухват и погребват под себе си и нашественици, и защитници.

Тамплиерите преместват седалището си в Кипър, но след като изгубват Светите места, съществуването им сякаш се обезсмисля. Понеже вече няма възможност да завоюва други земи на неверници, орденът насочва вниманието си към Европа с надеждата да оправдае някак това, че не се разпуска.

Един век по-рано тамплиерите ръководят създаването на друг рицарски, военно-монашески орден — Тевтонския. Някои негови членове се сражават на малки групички в Близкия изток, ала от средата на XIII в. насочват вниманието си към североизточните граници на християнския свят. Там основават свое владение — Орденщат, или Орденсланд, чиито територии обхващат почти цяла Източна Прибалтика и се простират от Прусия до Финския залив, — където се радват на пълна независимост далеч от контрола на властите, били те светски или църковни.

Още от създаването на Орденщат тамплиерите завиждат на събратята си от другия рицарски орден за тяхната независимост и свобода. След падането на Светите места все по-често се замислят дали и те да не си създадат държава, където да упражняват същата неограничена власт и да се радват на същата независимост като рицарите от Тевтонския орден. За разлика от тях обаче не проявяват интерес към голата пустош на Източна Европа. Вече са свикнали да живеят в разкош, на широка нога, ето защо свързват мечтите си за свое владение на по-достъпна, позната територия — в Лангедок36.