Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Благодарение на връзките си с ислямската и еврейската култура тамплиерите вече са прегърнали много идеи, чужди на ортодоксалния римокатолицизъм. Така например магистрите често наемат за свои секретари араби, а мнозина тамплиери са научили арабски, докато са били в плен на сарацините. Те поддържат тесни връзки и с еврейските общини, с които имат еднакви финансови и научни интереси. По този начин възприемат доста неща, които римокатолическата църква не би одобрила. Покрай новопостъпилите членове катари са изложени на влиянието и на гностицизма и неговия дуализъм, ако приемем, разбира се, че не са го изповядвали и дотогава, което е твърде вероятно.

През 1306 г. кралят на Франция Филип IV Хубави е твърдо решен да прогони тамплиерите от страната. Те са нагли и неуправляеми. Войската им е добре обучена и мощна, състои се от професионални воини, много по-силни и организирани от армията на краля. Имат влияние в цяла Франция, а зависимостта им от папата вече важи само на хартия. Филип Хубави няма власт над ордена. Дължи му пари. Чувства се унизен, задето, бягайки от разбунтувалата се тълпа парижани, е принуден да се скрие в храма на тамплиерите. Завижда им за несметните богатства, които вижда с очите си, докато се укрива при тях. А когато пожелава да бъде приет в най-ниската степен на ордена, изживява още едно жестоко унижение: отказват му най-безцеремонно. Всичко това, както, разбира се, и заплахата вътре в кралството да се появи независимо тамплиерско владение, е достатъчно, та кралят да обяви война на ордена. А какъв по-добър повод от това да ги обвини в ерес!

Решава най-напред да си осигури съдействието на папата, на когото — поне формално, тамплиерите са подчинени. В периода между 1303 и 1305 г. френският крал организира заедно с царедворците си отвличането и убийството на папа Бонифаций VIII, пак той вероятно има пръст в отравянето на Бенедикт XI. Сетне, през 1305 г. Филип Хубави прави всичко възможно за папа да бъде избран негов човек, архиепископът на Бордо. Новият Понтифекс приема името Климент V. Задължен на Филип Хубави за застъпничеството му, той изпълнява всяко негово желание. А сред желанията на краля фигурира и унищожаването на ордена на тамплиерите.

Филип обмисля внимателно всяка своя стъпка. Негови хора, внедрени в ордена, и някакъв рицар, който уж се разочаровал от тамплиерите и след като ги напуснал, направил самопризнания, съставят списък от обвинения. Въоръжен с него, кралят най-сетне може да действа и когато нанася своя удар, той е светкавичен, ненадеен, точен и смъртоносен. В тайна акция, достойна за есесовците или Гестапо, Филип разпраща до всички сенешали40 запечатана в пликове заповед, която да бъде отворена по едно и също време и изпълнена незабавно. Според нея по изгрев-слънце в петък, 13 октомври 1307 г., всички тамплиери във Франция трябва да бъдат задържани под стража, храмовете им — секвестирани, а имуществото им — иззето. Филип може и да е постигнал ефекта на изненадата, но не успява да изпълни заветната си мечта — да сложи ръка върху огромното богатство на ордена. То така и не е намерено и досега си остава загадка какво е станало с прословутото „съкровище на тамплиерите“.