Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Още от първите си години орденът поддържа добри отношения с катарите, особено в Лангедок. Мнозина богати феодали — катари или техни симпатизанти, подаряват на тамплиерите огромни имения. Според един съвременен изследовател най-малкото един от основателите на ордена е катар. Звучи донякъде неправдоподобно, но едно е безспорно: Бертран дьо Бланшфор, четвърти велик магистър на тамплиерите, произхожда от семейство на катари. Четирийсет години след смъртта му неговите потомци се бият рамо до рамо с феодалите катари срещу нашествениците от север, предвождани от Симон дьо Монфор37.
По време на Албигойския кръстоносен поход тамплиерите упорито запазват неутралитет и се ограничават с ролята на наблюдатели. Същевременно обаче тогавашният велик магистър дава ясно да се разбере, че за ордена е имало само един кръстоносен поход — похода срещу сарацините. Нещо повече, при по-внимателно проучване на историческите свидетелства от онова време се оказва, че тамплиерите са дали подслон на мнозина бежанци катари38 и дори се е случвало да се бият на тяхна страна. От списъците на ордена се вижда, че повечето му високопоставени членове от онова време произхождат от катарски родове39. В Лангедок водачите на тамплиерите по-често са катари, отколкото католици. И още нещо, феодалите катари, записали се в ордена, не обикалят надлъж и нашир света, както рицарите католици. Обратното, повечето време прекарват в Лангедок и така създават здрава и стабилна база на ордена в областта.
Благодарение на връзките си с ислямската и еврейската култура тамплиерите вече са прегърнали много идеи, чужди на ортодоксалния римокатолицизъм. Така например магистрите често наемат за свои секретари араби, а мнозина тамплиери са научили арабски, докато са били в плен на сарацините. Те поддържат тесни връзки и с еврейските общини, с които имат еднакви финансови и научни интереси. По този начин възприемат доста неща, които римокатолическата църква не би одобрила. Покрай новопостъпилите членове катари са изложени на влиянието и на гностицизма и неговия дуализъм, ако приемем, разбира се, че не са го изповядвали и дотогава, което е твърде вероятно.
През 1306 г. кралят на Франция Филип IV Хубави е твърдо решен да прогони тамплиерите от страната. Те са нагли и неуправляеми. Войската им е добре обучена и мощна, състои се от професионални воини, много по-силни и организирани от армията на краля. Имат влияние в цяла Франция, а зависимостта им от папата вече важи само на хартия. Филип Хубави няма власт над ордена. Дължи му пари. Чувства се унизен, задето, бягайки от разбунтувалата се тълпа парижани, е принуден да се скрие в храма на тамплиерите. Завижда им за несметните богатства, които вижда с очите си, докато се укрива при тях. А когато пожелава да бъде приет в най-ниската степен на ордена, изживява още едно жестоко унижение: отказват му най-безцеремонно. Всичко това, както, разбира се, и заплахата вътре в кралството да се появи независимо тамплиерско владение, е достатъчно, та кралят да обяви война на ордена. А какъв по-добър повод от това да ги обвини в ерес!
Решава най-напред да си осигури съдействието на папата, на когото — поне формално, тамплиерите са подчинени. В периода между 1303 и 1305 г. френският крал организира заедно с царедворците си отвличането и убийството на папа Бонифаций VIII, пак той вероятно има пръст в отравянето на Бенедикт XI. Сетне, през 1305 г. Филип Хубави прави всичко възможно за папа да бъде избран негов човек, архиепископът на Бордо. Новият Понтифекс приема името Климент V. Задължен на Филип Хубави за застъпничеството му, той изпълнява всяко негово желание. А сред желанията на краля фигурира и унищожаването на ордена на тамплиерите.
Филип обмисля внимателно всяка своя стъпка. Негови хора, внедрени в ордена, и някакъв рицар, който уж се разочаровал от тамплиерите и след като ги напуснал, направил самопризнания, съставят списък от обвинения. Въоръжен с него, кралят най-сетне може да действа и когато нанася своя удар, той е светкавичен, ненадеен, точен и смъртоносен. В тайна акция, достойна за есесовците или Гестапо, Филип разпраща до всички сенешали40 запечатана в пликове заповед, която да бъде отворена по едно и също време и изпълнена незабавно. Според нея по изгрев-слънце в петък, 13 октомври 1307 г., всички тамплиери във Франция трябва да бъдат задържани под стража, храмовете им — секвестирани, а имуществото им — иззето. Филип може и да е постигнал ефекта на изненадата, но не успява да изпълни заветната си мечта — да сложи ръка върху огромното богатство на ордена. То така и не е намерено и досега си остава загадка какво е станало с прословутото „съкровище на тамплиерите“.
37
Замъкът Бланшфор е разрушен по време на Албигойския кръстоносен поход. Превзет е някъде преди 1215 г., когато Симон дьо Монфор дава земите около замъка на Пиер дьо Воазен. Владетелят на Бланшфор се е сражавал на страната на Реймон-Роже Транкавел, водач на катарите (вж. Fedie. Le Comte de Razes, p. 151). Колкото до самия Бертран дьо Бланшфор, той поддържа връзка в Транкавел и често предоставя безвъзмездно на тамплиерите пари и имоти. Според писмените свидетелства го е правил, преди да стане член на ордена, още докато е бил женен за Фабриса (вж. Albon. Cartulaire general, p. 41). В същото произведение се споменават и съпругата му, и двамата му братя Арно и Реймон.
38
Mazieres. Op. cit., p. 243. Recherches historiques, p. 276. В документ, открит в архивите на семейства Брюйер и Молеон, се споменава, че тамплиерите от Шампания и Албдюн (Безю) основават приют за бежанци катари. Този, както и други документи изчезват през Втората световна война, някъде през ноември 1942 г.
39
Leonard. Introduction au cartulaire, p. 76. В началото на Албигойския кръстоносен поход прецепторът на ордена в Тулуза произлиза от катарското семейство Транкавел.
40
Върховни съдии във феодална Франция. — Бел.ред.