100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Преклонението пред Аристотел е толкова голямо, че през късното средновековие граничи с идолопоклонство. Съчиненията му стават нещо като интелектуална усмирителна ризница, която спъва всякакви по-нататъшни изследвания, вместо да осветява пътя напред. Аристотел, който обичал да наблюдава и да мисли самостоятелно, сигурно не би одобрил сляпото преклонение на следващите поколения пред делото му.
От днешно гледище някои от Аристотеловите идеи изглеждат крайно реакционни. Например той подкрепял робството, тъй като то отговаряло на природния закон, и вярвал в природната малоценност на жените. (И двете схващания, разбира се, отразяват преобладаващите тенденции на онова време.) Но много от възгледите му звучат поразително съвременно: „Бедността е бащата на революцията и престъплението“ или „Всеки, който се е замислял над изкуството да се управлява човечеството, е убеден, че от възпитаването на младежта зависи съдбата на цели империи“. (Естествено, по времето на Аристотел не е имало общообразователни училища.)
През последните столетия въздействието и авторитетът на Аристотел отслабват чувствително. Въпреки това смятаме, че влиянието му е изключително дълготрайно и дълбоко. И съжаляваме, че не можем да го поставим на по-предно място. Класацията му тук се дължи преди всичко на огромното значение на всяка от дванайсетте личности, които го предхождат.
14. ЕВКЛИД
ок. 300 г. пр. Хр.
Малцина от хората в тази книга са спечелили такава трайна слава, както гръцкият геометър Евклид. Макар приживе Наполеон, Александър Велики и Мартин Лутер да са били по-прочути от Евклид, в крайна сметка славата му вероятно ще надживее тяхната.
Въпреки неговата популярност почти нищо не се знае за живота му. Знаем само, че е бил много деен като учител в Александрия около 300 г. пр. Хр. Не са известни датите нито на раждането, нито на смъртта му. Дори не знаем на кой континент е роден, камо ли пък в кой град. Въпреки че са оцелели няколко от съчиненията му, той дължи мястото си в историята преди всичко на знаменития учебник по геометрия, озаглавен „Начала“.
Значението на „Начала“-та не е в някоя от отделните теореми. Почти всички те са били известни и преди него, а това важи и за голяма част от доказателствата. Големият принос на Евклид се свежда до подредбата на материала, до оформянето на цялостния план на книгата и преди всичко до подбора на подходящи аксиоми и принципи — много трудна задача, изискваща изключително точна преценка и голяма проницателност. Освен това той подрежда внимателно теоремите по такъв начин, че всяка е логично следствие от предишните. Където трябва, Евклид добавя необходимите елементи и разработва липсващите доказателства. Заслужава да отбележим, че в книгата са застъпени най-вече планиметрията и стереометрията, но тя съдържа и раздели за алгебра и теория на числата.
„Начала“ е използвана повече от две хиляди години и няма спор, че е най-добрият учебник, съставян някога. Евклид така майсторски си е свършил работата, че с появата на книгата му всички други учебници по геометрия загиват и скоро са забравени. Написана на гръцки, тя е преведена после на много други езици. Първото печатно издание излиза още в 1482 г., само трийсетина години след създаването на Гутенберговата печатница. По-късно „Начала“ претърпява повече от хиляда различни други издания.
Като средство за запознаване на човешкия ум с природата на логичното мислене „Начала“ упражнява много по-голямо въздействие от което и да е от Аристотеловите съчинения по логика. Тя е забележителен пример за дедуктивно мислене и с това завладява умовете на всички по-късни учени.
Може да се каже, че Евклидовият учебник е важен фактор за възникването на съвременната наука. Тя не е просто сбор от точни наблюдения и мъдри обобщения. Големите й постижения се дължат на съчетанието от емпиризъм и експерименти, от една страна, и внимателен анализ и дедуктивно мислене, от друга.
Не можем да кажем със сигурност защо науката възниква в Европа, а не в Китай или Япония, но ясно е, че не е чиста случайност. Несъмнено ролята на бляскави учени като Нютън, Галилей, Коперник и Кеплер е огромна. Но по всяка вероятност има някакви причини такива хора да са се проявили в Европа, а не в Азия. Може би най-очевидният исторически фактор, предопределил Западна Европа за родина на науката, е гръцкият рационализъм и математическите знания, завещани от древните гърци.