Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Момината сълза се размножава чрез семена или чрез разделяне и засаждане на коренището. Обича полусенчести и влажни, богати на хранителни вещества почви.
Всички части на растението съдържат отровни вещества. Ако човек яде от него или изпие водата, в която то е било натопено, получава главозамайване и пулсът му отслабва. Момината сълза отдавна е известна като лекарствено растение — още от средните векове сокът от цветовете й е бил употребяван за нормализиране на пулса, за увеличаване отделянето на урина и т.н. Днес момината сълза се употребява във фармацията за приготвяне на лекарства, особено при сърдечни болести. От цветовете и се извличат масла за приготвяне на одеколони и парфюми. Берат се по време на най-силния им цъфтеж. Листата също се събират, сушат и използуват за лекарства, но те не са така ценни, както цветовете.
Заради приятния и аромат и красивия и цвят из градините на страната се развъждат различни форми от момина сълза. Тя е широко разпространено цвете из парковете и градините, свенливо наднича от вазите в нашите домове.
ИГЛИКА
Жълтите цветове на игликата се появяват рано напролет из горите, храсталаците, поляните и каменистите места. Цъфти рано, защото има натрупана храна в коренището като теменугата. Стъблото и е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Всяко цветче представлява разтворена в горния си край петлистна тръбичка, която се крепи на тънка дълга дръжка и има 5 тичинки. Опрашването се извършва от насекомите. Когато игликата прецъфти, появява се малка кутийка, която, като узрее, се разпуква и вятърът разнася семената и, които се самозасяват. Листата израстват от коренището и са широки, вълнисти и едро назъбени по краищата. Те съдържат много голямо количество витамин С (около 20 пъти повече от лимона). Затова в някои страни ги използуват за храна във вид на салата и за лечение на някои болести. Два-три листа от иглика са достатъчни, за да задоволят нуждите от витамин С на възрастен човек за един ден.
Обикновената наша жълта иглика е позната на народа твърде отдавна. Благодарение на продължителната работа на специалистите тя е станала родоначалник на множество форми и видове. Днес игликите са с най-различно обагрени цветове — жълти, бели, червенокафяви, розови, виолетови и др. Различаваме иглика без общо стъбло, градинска иглика, иглика с топчесто съцветие, иглика с гладки листа и др. Японската иглика има тръбести цветове, разположени на пръстенчета по стъблото. Тя цъфти по-късно.
Смята се, че първото отечество на игликата са предпланините на Хималаите и Южен Сибир.
Коренът и е силно разклонен. Това позволява игликата да се мести дори по време на цъфтежа.
Искате ли да отгледате иглики от семена? Тогава веднага след узряването им ги посейте в градината, но на сенчесто и добре наторено място. През есента поникналите растения засадете на постоянно място. Те ще цъфнат още през следващата пролет.
Жълтата иглика е не само приятно цвете, но и ценно растение. От корените му се приготовляват лекарства против простуда. От цветовете му правят чай и вино, които се пият при различни болести.
ЗДРАВЕЦ
В иглолистните гори, по мочурливите места, сенчестите камънаци и градините из цялата страна зеленее едно растение със силна и приятна миризма — здравецът. Развъжда се лесно и е добре познат на нашия народ.
На височина здравецът достига до 30–40 см. Листата му имат дълги дръжки. Те са срещуположни, приличат на разтворена длан и издават приятна миризма. Цветовете му са разположени също на дълги дръжки. Имат син, виолетов, или розов цвят. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и пет-листно венче: Здравецът цъфти през първата половина на лятото (юни-август). Тичинките са на брой 10. Плодът се раз-пуква на 5 дяла с по едно семе. Здравецът има силно разклонено коренище със светлорозов цвят. Най-добре расте на сянка или полусянка върху почва листовка.