Ловците

— Търговец на антики ли? Бихте ли ми казали — струва ми се, че знаете — защо е предприел подобна стъпка?

— Очевидно е бил замесен в скандала „Петрол срещу храни“. Почти съм сигурен, че е бил касиерът. Знаел е кой колко е взел, кога и за какви сделки. Вероятно затова са го убили. Освен това съм сигурен, че си е присвоил част от парите. Беше пръснал почти шестнайсет милиона долара в различни банки в Уругвай. Може и да е бил убит за наказание за кражбата.

— Не е редно да се говори лошо за мъртвите — каза Мастърсън, — но това обяснява много. Алчността е чудесен мотив в случая на Жан-Пол. В комбинация със заблудата, че е по-умен от онези, от които е крал, е успял да преодолее всякакви задръжки.

— Няма да споря по този въпрос, господине, но наистина не знам защо го е направил.

— Как успяхте да го откриете? При това толкова бързо.

— Добър въпрос, Чарли — обади се и Вик.

Кастило го погледна недоволно, след това отвърна бързо:

— Не искам да ви прозвучи рязко или самодоволно, но просто извадих късмет.

— Ами парите? Какво ще стане с парите? Казахте, че са шестнайсет милиона.

— Да, господине. У нас са.

— А някой знае ли, че са у вас?

— Не, господине.

— Какво смятате да правите с тях? Господи! Цели шестнайсет милиона! — възкликна Д’Алесандро и си спечели нов недоволен поглед от Кастило.

— Господин Мастърсън, помните ли, когато ви казах, че президентът е наредил на посланик Монтвейл, на главния прокурор, на държавния секретар и на секретаря на Вътрешна сигурност — на всички — да ми осигуряват всичко необходимо, за да заловя убийците на господин Мастърсън?

Възрастният мъж кимна.

— Това бе истина, ала не цялата истина. Онова, което ще ви кажа — а то е строго секретно по заповед на президента и предпочитам да не става достояние на госпожа Мастърсън…

— Разбира се — прекъсна го Мастърсън.

— Президентът създаде тайна организация и я натовари със задачата да открие и обезвреди виновниците за убийствата на господин Мастърсън и сержант Маркъм.

— Да обезвреди ли? Това трябва да е същото като „да ликвидира“ от времето на войната във Виетнам.

— Почти същото — потвърди Д’Алесандро.

— Предпочитам да не отговарям на този въпрос, господине — отвърна Кастило.

— Добре. А кой — ще проявя разбиране, ако не можете да ми отговорите — ръководи тази тайна организация? Посланик Монтвейл ли? Може би ЦРУ?

— Аз, господине. Това е другото, което не бива да споменавате пред госпожа Мастърсън.

Мастърсън кимна и сви устни.

— Парите ще бъдат използвани за поставената от президента задача — обясни Кастило.

— На това ли му се казва справедливост? — попита Мастърсън. — Преди малко се притесних, че посланик Лоримър…

— Какво той, господине?