Ричард Лъвското сърце [bg]

— В името на Иса Бен Мариам, когото ние почитаме също като вас, но не с толкова сляпо суеверие — рече той, — не пречете на лекарството да действа. Ако сега го събудите, го чака смърт или загуба на разума. Но ако го оставите на спокойствие до вечерта и се върнете в часа, когато ходжата вика от минарето за вечерна молитва, ви обещавам, че този франкски боец ще може да поговори с вас няколко минути без вреда за здравето си и да отговори на всеки въпрос, който пожелаете да му зададете.

Рицарите се подчиниха на лекарската заповед, явно следвайки източната поговорка, която гласи, че стаята на пациента е царство на лекаря.

Те се умълчаха и останаха пред входа на колибата. Изглеждаше, че сър Кенет нетърпеливо очаква гостът му да си тръгне, а де Уо не бързаше да се отдалечи, тъй като се канеше да каже още нещо… Кучето излезе след тях и мушна издължената си муцуна в шепата на своя господар, сякаш скромно молеше да го погалят. Щом успя да привлече вниманието на сър Кенет и да си изпроси милувка, хрътката на часа изрази благодарността си: вирнала опашка, тя хукна и се разтича в луд галоп по всички посоки — около изоставените колиби, насам и натам. При това обаче нито веднъж не излезе извън територията, пазена от флага на шотландския рицар. Като се натича до насита, хрътката се приближи до господаря си, пропъди лекомисленото си настроение и придоби обичайната си важност и горделивост. Сякаш се бе засрамила, че се е поддала на минутната слабост и не е запазила трезво самообладание.

Двамата рицари я гледаха с удоволствие. Сър Кенет с право се гордееше с благородното животно, а английският барон, разбира се, беше заклет ловец и веднага оцени достойно хрътката.

— Прекрасно куче — пророни той. — Но позволете да ви напомня за една подробност. Не смятайте това за лична обида, не искам да ви засегна ни най-малко. Нима не сте чули за кралската заповед, която забранява на всички рицари освен на ърловете3 и на херцозите да държат кучета на територията на лагера без разрешение на краля? Доколкото знам, не ви е давано такова разрешение, нали, сър Кенет? Говоря с вас като кралски придворен.

— А аз като свободен шотландски рицар — отвърна рязко Кенет. — В дадения момент следвам знамето на Англия, но, доколкото си спомням, никога не съм подлежал на ловните закони на вашето кралство и не ги ценя чак толкова, че доброволно да им се подчиня. Когато тръбата засвири тревога, се мятам на седлото не по-бавно от всеки друг, когато тя ме извика за атака, моето копие не остава без работа. А що се отнася до часовете за почивка, крал Ричард няма никакво право да пречи на забавленията ми.

— И все пак е истинско безумие да не се подчинявате на кралските разпореждания — рече де Уо. — Като човек, който отговаря за тези неща, ще ви изпратя охранителен документ за тази хубавица.