Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Пребледнял, той я изгледа за миг, обърна се и се запъти към вратата. Там се спря.
— Мисълта ви ми е доста ясна — каза той. — Вие желаете да бъда съден за това деяние. — Той се изсмя. — Кой ще ме обвини пред съдиите? Вие ли, сър Джон?
— Ако госпожица Розамунд пожелае — отвърна Килигрю.
— Добре! Тъй да бъде. Но не мислете, че съм от онези, които ще допуснат да ги изпратят на бесилката само с тия жалки доказателства, с които се задоволява тази дама. Ако някой обвинител дойде да блее за кървавата следа към моята врата и за известни думи, които вчера съм изрекъл в гнева си, ще приема да бъда съден… но то ще бъде съд чрез двубой над трупа на моя обвинител. Това е мое право и аз ще го използувам докрай. Съмнявате ли се в божието правосъдие? Аз го призовавам тържествено да отсъди между мене и този човек. Ако съм виновен в това престъпление, нека господ изсуши ръката ми, когато вляза в двубоя.
— Самата аз ще ви обвиня — глухо рече Розамунд. — И ако искате, можете да предявите правата си и да ме заколите, както сте заклали него.
— Бог да ти прости, Розамунд! — рече сър Оливър и излезе. Той се завърна в къщи с буря в сърцето. Не знаеше какво може да му донесе бъдещето, но изпитваше такова отвращение от Розамунд, че в гърдите му не оставаше място за отчаяние. Не бива да го обесят. Ще се отбранява с нокти и зъби и пак няма да допусне да пострада Лайонел. Ще се погрижи за това. И тогава мисълта за Лайонел малко промени настроението му. Колко лесно би могъл да опровергае обвинението им, колко лесно би могъл да я накара да падне на гордите си колене и да го моли за прошка! Би могъл да го направи с една дума, ала се боеше с тази дума да не изложи на опасност брат си.
В спокойните, тихи часове на тази нощ, когато лежеше буден в леглото си и разглеждаше всичко, без да се горещи, в схващанията му се появи промяна. Той си преповтори всички доказателства, довели Розамунд до заключенията й, и се видя принуден да признае, че трябва до известна степен да я оправдае. Ако тя му беше сторила зло, той беше й сторил по-голямо. Години наред девойката беше слушала всички отровни неща, разказвани за него от враговете му, а неговата дързост му беше спечелила доста врагове. Розамунд бе отхвърляла всичко, понеже го любеше. Това доведе до влошаване на отношенията й с нейния брат, а ето че сега цялата тежест падаше върху й; разкаянието имаше своя дял в жестокото й убеждение, че Питър Годолфин е паднал от неговата ръка. Сигурно й се струваше, че донякъде е била съучастничка в убийството му поради непреклонността, с която бе продължавала да люби мъжа, мразен от брат й.
Сега сър Оливър я разбра и стана по-милостив в преценката си спрямо нея. Би била свръхчовек, ако не изпитваше онова, което, както го виждаше сега, трябваше да изпитва. А тъй като противодействията се измерват с духовните увлечения, които ги предизвикват, напълно естествено бе сега страстно да мрази онзи, когото бе любила също така страстно.
Това бе тежък кръст. И въпреки всичко заради Лайонел трябваше да го носи, доколкото му позволяваха силите. Лайонел не биваше да бъде принесен в жертва на неговото себелюбие заради постъпка, която бе напълно оправдателна за самия Лайонел. Би било действително подло дори да помисли за подобен изход.
Обаче ако сър Оливър не помисляше за това, Лайонел мислеше и тръпнеше през тези дни от ужас — ужас, който прогонваше съня и подхранваше треската, тъй че на втория ден след печалното произшествие той заприлича на привидение, с хлътнали очи, изнемощял. Сър Оливър му се поскара, и то в такъв дух, че да му върне самообладанието. Толкова повече, че в този ден имаше и друга новина, която трябваше да го успокои: на съдиите в Труроу било донесено за случката и за отправеното обвинение, но те решително отказали да се занимават с този въпрос. Причината бе, че един от тях бил същият мастър Антони Бейн, който бе присъствувал на оскърблението, нанесено на сър Оливър. Той заявил, че каквото и да се е случило на мастър Годолфин като последица от постъпката му, то не било нищо друго освен заслуженото, нищо повече от онова, което сам си е навлякъл, и съдията оповестил решението си, че съвестта му на почтен човек не му позволява да издаде заповед за задържане.
Сър Оливър се научи за новината от другия свидетел, свещеника, който сам беше пострадал от грубостта на Годолфин и който, макар и да бе човек на божието слово и на мира, напълно поддържаше решението на съдията — или поне тъй твърдеше.
Сър Оливьр му благодари, като подчерта, че било много любезно от негова страна и от страна на мастър Бейн да вземат такова становище, но не пропусна да го увери, че няма пръст в това престъпление, колкото и обстоятелствата да говорят против него.