Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Единственото, което могат да свършат адвокатите на баща ти в момента, е да правят калабалък наоколо. — Костюмираният погледна отново ролекса. — Повтарям ти за последен път и тръгвам, защото имам и друга работа. Искам те смирен. Ще говориш само, когато ти разреша. Налягай си парцалите и благодари на съдбата, че ти изпрати Гаврил.
„Никаква съдба!“ — поиска да се озъби Роко. „Майка ми ме изпрати в това идиотско село.“ — но докато отвори уста, адвокатът вече затваряше вратата зад гърба си.
Младежът въздъхна. Този тип го съветваше да прояви търпение, но самият той не беше свикнал да се примирява. Заставяше го да мълчи, когато най-съкровеното му желание беше да крещи. Поставяше условия, които клиентът не беше готов да приеме.
Роко изрита равната стена. Докога смятаха да го държат в тази клетка? Бяха прекъснали връзката му със света. Влизаха, излизаха, задаваха тъпи въпроси и изчезваха зад здраво заключената врата. Добрякът Гаврил също се беше запилял нанякъде. Не се беше мяркал пред погледа му от сутринта.
Роко се отпусна върху кривия стол. Започваше да му писва от тази игра на нерви. На котки и мишки. На дебнене, изчакване, ослушване.
Той чу превъртането на ключа. Прекрасно! Тази нощ щеше да е скъп гост на господа ченгетата. В програмата бе включена вечеря, а след това порой от кошмари върху тясното легло.
Той се отпусна върху дюшека. Молеше се единствено да запази спокойствие. Разумът да не му изневери. И да не извърши глупост, за която после горчиво да съжалява.
28
Гълъбина Гъдева приглади полата върху едрите си бедра и почука отчетливо върху дебелата махагонова врата. Този път беше обмислила всяка стъпка, всяка дума, всеки жест. Никакви непредвидени обстоятелства не бяха в състояние да объркат стройно изградения й план.
Тя изчака няколко секунди, загледана във фигурите върху масивното дърво. Прозорците бяха тъмни, но навън все още не се беше смрачило. Неочаквано вратата се разтвори и Гълъбина се сблъска очи в очи с човека, когото най-малко искаше да среща тук.
Найла Фурера кимна студено и се обърна към Дарко, който подаде глава зад гърба й.
— Утре ще намина пак. Кажи на баща ти да ми се обади. На всяка цена. Още тази вечер. — Колумбийката заобиколи стърчащата на прага гостенка и затръшна шумно вратата на градината.
Гълъбина премига. Възможно ли е тази натрапница е да киснала през целия следобед в къщата на Гаврил? Беше чула гласа й по обяд. Сега, няколко часа по-късно, отново я заварваше тук. Психоложката тръсна глава и се вторачи в изтерзаната физиономия на младия Герев.
— Къде е баща ти? — попита троснато тя.
— Не се е върнал още. Като дойде, ще му кажа, че си идвала… — Дарко се приготви да блъсне вратата под носа й, но Гълъбина предвидливо постави ръка върху дървото.
— Гаврил ме помоли да намина. Останах с впечатлението, че става въпрос за нещо важно…
Дарко повдигна рамене.
— Не е споменавал такова нещо…
— Нали нямаш нищо против да изчакам? — Тя прекрачи прага, без да дочака разрешението на момчето. Дарко не затвори вратата. Явно се надяваше да я убеди да се разкара. Но този път психоложката беше решила да не отстъпва нито крачка от завоюваната територия.
Гостенката огледа просторния салон, сякаш се надяваше да открие уличителни следи от присъствието на нахалницата Фурера. Прокара пръст по стъклото на библиотеката, надникна зад завесата, след това се настани във фотьойла до камината.
— Извини ме, но не се чувствам добре. Когато тръгваш, затвори, ако обичаш, вратата. — Дарко затътри крака към високата стълба, която отвеждаше към горния етаж. Гълъбина едва сдържа усмивката си.
Малкият доброволно освобождаваше терена. Без него би могла необезпокоявана от никого да се порови в тайните кътчета от живота на Герев.
Тя се изправи и бутна зеещата врата. В къщата се възцари неестествена тишина.
Гълъбина постоя няколко мига в здрача, след това посегна към превключвателя на малката настолна лампа. В този миг чу превъртането на ключа. Отдръпна ръката си и отстъпи назад. Притаи дъх, скрита в сянката, и зачака с разтуптяно сърце появата на домакина.
Вратата се разтвори рязко и само след секунда Гълъбина Гъдева се изправи пред гледка, която изтръгна от гърдите й сподавен вик на изненада.
29
Опитваше се да го открие през целия ден. Гаврил се беше превърнал във фантом. Не се бе отбивал в кръчмата. Не отговаряше на обажданията. Не се беше завъртал и вкъщи. Герасим Делийски издърпа с досада ризата от потното си тяло и захвърли дрехата върху леглото.