Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Точно тук ще ми е нужна помощта ти… — подхвърли небрежно той. Найла обаче усети стръвта и побърза да се отдръпне.
— Не съм добра в предположенията, лейтенант. Нито в заключенията.
Делийски въздъхна. Не биваше да я плаши. Направеше ли го, момичето щеше да се скрие в черупката си. Тогава нямаше да успее да изтръгне нищо от красивата й уста.
— Тревожа се за Дарко. С Гаврил сме приятели от векове. Знам момчето от такова хлапе. — Герасим посочи на педя от земята. Изражението на Найла остана непроницаемо.
— Малкият е бил убеден, че баща му е мъртъв. Видял е трупа с очите си. Оттогава не е на себе си.
— Още днес ще намина да го видя. — Гласът на чужденката прозвуча безизразно. — Ако смятате, че това е начинът, по който ще помогна, ще го направя с удоволствие. В края на краищата, затова съм тук. За да се грижа за хората.
Делийски се запита дали да продължи да я притиска или да я остави с впечатлението, че наистина е дошъл да разговарят за нещо толкова благородно като разклатения душевен мир на хлапака Дарко. Колкото и да се опитваше обаче, лейтенантът не можеше да се отърве от усещането, че събеседницата му премълча факта за присъствието си в къщата на Гаврил, за да прикрие нещо. Или някого.
— Виждала ли си Гаврил? — попита неочаквано той. — Търся го от сутринта.
Найла поклати глава. Гостът се изправи.
— В такъв случай е време да вървя.
Найла придърпа към талията късото бюстие.
— Привечер ще намина да видя момчето. Не се безпокойте, ще се оправи.
Делийски въздъхна. В момента Дарко беше най-малкият му проблем. Толкова други облаци се бяха скупчили над главата му.
Той кимна и се отправи към вратата на градината. Найла остана загледана в широкия му гръб.
Този приятел дойде с намерението да я поразпита. Тръгна си обаче с празни ръце.
Докторката се прибра в заляната от следобедното слънце стая. Постоя за миг, заслушана в тишината наоколо, след това грабна телефона.
Трябваше да извести за посещението на господин началника. Каквато и да беше целта на визитата, Найла беше длъжна да предупреди. В живота съществуваха правила за оцеляване. Едно от най-важните гласеше: „Противникът никога не бива да те изненадва в гръб“.
27
Роко стискаше отчаяно глава между дланите си и правеше нечовешки усилия да не разреши на психиката си да се срине. Опитваше се да осмисли това, което само преди минута чу, но съзнанието му отказваше категорично да подреди фактите в логичен ред.
Младежът впери празен поглед в стената пред себе си. Някакви безмозъчни същества се опитваха да му лепнат идиотско обвинение. Да му припишат злодеяние, което не беше извършил. Да го накарат да отговоря за престъпление, на което стана свидетел и то отдалече. И за което същите тези малоумници твърдяха, че съществували свидетели.
Чужденецът изгледа неразбиращо костюмирания тип, който събираше разпилените по масата книжа. Адвокатът, който Гаврил домъкна от столицата, се готвеше да го остави да се дави сам.
Роко изстена. Някакви кретени се опитваха да подменят действителността. Да придадат съвсем различна окраска на фактите. Да прикрият истинските виновници и да хвърлят беззащитен наивник като него в клетката с хищниците.
Адвокатът погледна скъпия ролекс върху китката на ръката си.
— Утре в десет ще съм отново тук. Ако има проблем, ще поддържаме връзка по телефона.
Устните на Роко се извиха в измъчена усмивка.
— По кой телефон? По оня, дето го прибраха ченгетата ли?
— Ако се наложи, ще ме потърси Гаврил.
Роко блъсна стола назад.
— Какво му пука на твоя Гаврил дали ще спася нещастната си кожа?
Адвокатът заключи куфарчето и закопча ръкавите на безупречно бялата си риза.
— Съветвам те да не се репчиш пред ченгетата.
Роко подсмръкна.
— Може би трябва да съм им благодарен, че ми дават храна и подслон?
— Ако погледнеш на случилото се като на дребна авантюра, ще се почувстваш значително по-добре. А, и още нещо… — Господинът с куфарчето вдигна показалец, за да спре ехидните забележки, с които се готвеше да го засипе младежът.
— Не ритай срещу Гаврил! В момента е единственият, който вярва в невинността ти. Освен това, Герев прави всичко възможно да ти осигури достойна зашита.
— Знаеш ли, пет пари не давам за твоя Герев. Искам да кацнат тук адвокатите на баща ми.
Защитникът се приведе към покритото с оттоци лице на задържания.