Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Агата Кристи — ексцентрична, непредсказуема и вечно интригуваща. Също като нея героите й са находчиви, оригинални и популярни по цял свят, а романите й — вечно живи.
— Беше глупаво от моя страна. Казах ви, изнервена съм.
— Ще ви предпиша нещо ободряващо.
— Много е подходящо! — отбеляза тя язвително.
— Съвсем е безполезно, съгласен съм. — Той й се ухили подкупващо. — Но е единственото нещо, което човек може да направи, когато някой не иска да му каже какво му е.
— Нищо ми няма! — заяви Елинор.
— Не, има ви нещо, и то е сериозно — настоя лекарят кротко.
— Напоследък, мисля, бях подложена на голямо нервно напрежение…
— Така е. Но не това имам предвид. — Той замълча. — Още дълго ли ще останете тук?
— Утре си тръгвам.
— Значи няма да живеете в имението?
— Не, никога! — поклати глава Елинор. — Мисля, че ще го продам, ако получа добро предложение.
— Разбирам… — каза той унило.
— А сега трябва да вървя. — Тя решително му подаде ръка. Питър Лорд я пое и я задържа.
— Госпожице Карлайл, моля ви, кажете ми за какво си мислехте преди малко, когато се смеехте? — попита той настойчиво.
Тя бързо си издърпа ръката.
— За какво толкова бих могла да си мисля?
— Ето това бих искал да разбера.
Лицето му стана мрачно и придоби нещастно изражение.
— Стори ми се смешно, нищо повече — каза Елинор малко нетърпеливо.
— Че Мери Джеръд си прави завещание? Защо? Да направиш завещание е нещо съвсем разумно. Спестява много неприятности. Понякога, разбира се, създава неприятности!
— Естествено, всеки трябва да направи завещание. Нямах това предвид.
— Госпожа Уелман трябваше да направи завещание — заяви доктор Лорд.
— Да, наистина — съгласи се Елинор прочувствено. Лицето й поруменя.
— А вие? — попита той неочаквано.
— Аз?
— Да, току-що казахте, че всеки трябва да направи завещание! Вие направихте ли го?
За миг Елинор се втренчи в него, после се засмя:
— Колко необичайно! Не, не съм го направила. Не съм и помислила! Точно като леля Лора. Знаете ли, доктор Лорд, когато се прибера, ще пиша на господин Седън веднага да се погрижи за завещанието ми.
— Много разумно.
VI
В библиотеката Елинор току-що беше завършила писмото си:
Скъпи господин Седън,
Ще ми изготвите ли завещание, което да подпиша? Да бъде съвсем кратко. Искам да оставя абсолютно всичко на Родерик Уелман.
Искрено ваша, Елинор Карлайл
Тя погледна стенния часовник. След няколко минути щяха да приберат пощата. Отвори чекмеджето на бюрото, но се сети, че сутринта беше използвала последната марка. Беше почти сигурна, че има още няколко в спалнята си. Качи се горе. Когато се върна в библиотеката с марката в ръка, завари Роди до прозореца.
— Тръгваме си утре, нали? Доброто старо имение Хънтърбъри. Тук прекарахме чудесни мигове — каза той.
— Имаш ли нещо против да го продам? — попита тя.
— О, не, не! Разбирам, че така ще е най-добре.
Настъпи тишина. Елинор взе писмото си и погледна дали всичко е наред. После залепи плика и сложи марката.
Глава шеста
I
Писмо от сестра О’Брайън до сестра Хопкинс, 14 юли:
Лабъро Корт
Скъпа Хопкинс,
От няколко дни се каня да ви пиша. Тук къщата е красива и картините, струва ми се, са доста известни. Но не мога да кажа, че е толкова комфортна, колкото в Хънтърбъри, ако разбирате какво имам предвид. В глухата провинция е трудно да се намери прислуга. Местните момичета са доста недодялани, а и повечето от тях не са особено любезни. Мисля, че не съм човек, създаващ главоболия, но все пак храната, която ми поднасят би трябвало поне да бъде топла. Няма с какво да кипвам водата, а и чаят невинаги се приготвя с вряла вода! Пациентът ми е добър и кротък човек, с двустранна пневмония, но опасността отмина и докторът каза, че ще се оправи. Искам да ви съобщя нещо, което наистина ще ви заинтересува. Това е най-удивителното съвпадение, за което някога сте чували. В дневната върху рояла има снимка в голяма сребърна рамка и можете ли да повярвате, тя е същата, онази с надписа „Люис“, която старата госпожа Уелман искаше. Е, разбира се, аз бях заинтригувана, а и кой ли не би се заинтригувал? Попитах иконома и той каза, че човекът на снимката е братът на лейди Ратъри — сър Люис Райкрофт. Изглежда е живял недалеч от тук и е загинал през войната. Много тъжно, нали? Попитах уж между другото дали е бил женен и икономът каза „да“, но скоро след сватбата лейди Райкрофт, горката, постъпила в приют за душевноболни. Все още била жива. Не е ли интересно? Виждате ли, май сбъркахме в нашите предположения. Трябва да са били много привързани един към друг, той и госпожа У., а им е било невъзможно да се оженят заради съпругата в приюта. Точно както във филмите, нали? И това, че след толкова години си спомни и поиска да види снимката му точно преди да умре. Икономът каза, че е бил убит през 1917 година. Какъв роман. Гледахте ли новия филм с Мирна Лой? Разбрах, че тази седмица го дават в Мейдънсфорд. Тук наблизо няма никакви кина! О, ужасно е да бъдеш заточен в провинцията. Нищо чудно, че не могат да си намерят свястна прислуга!
