Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Босини изглеждаше умен, но същевременно изглеждаше — и това беше една от най-привлекателните му черти, — че нехае за интересите си. Паричните въпроси щяха сигурно да се уреждат лесно с него. Соумс разсъждаваше така не с намерение да го изиграе, а защото просто така бе устроен — като всеки истински делови човек, като хилядите истински хора, с които вървеше по Лъдгит Хил33.
Така, разсъждавайки, че паричните въпроси ще се уреждат лесно с Босини, той изпълняваше неизповедимите закони на своята класа — на самата човешка природа.
Докато си проправяше път напред, очите му, които гледаха обикновено към земята, бяха привлечени от купола на катедралата „Свети Павел“. Необикновено беше обаянието на този стар купол за него и не веднъж, а два и три пъти седмично той се спираше при всекидневните си странствания, за да влезе за пет-десет минути в страничните крила, за да разгледа имената и надписите по надгробните плочи. Привлекателността на тоя голям храм му беше необяснима или може би се обясняваше само с това, че му даваше възможност да съсредоточи мислите си върху дневната работа. Щом някое много важно дело, изискващо особена уединеност, обременяваше съзнанието му, той идваше неизменно тук да поскита безшумно и предпазливо от епитаф на епитаф. После излизаше също тъй безшумно и продължаваше по Чипсайд с малко по-твърда и целенасочена походка, сякаш бе зърнал нещо, което е решил да купи.
Влезе и тази сутрин, но вместо да се прокрадва от една надгробна плоча към друга, обърна очи нагоре към колоните и на стените и се закова в тази поза.
Вдигнатото лице с почтително-тъжно изражение, каквото всички лица придобиват в църква, изглеждаше тебеширенобяло в просторната сграда. Ръцете в ръкавици стиснаха дръжката на чадъра. Той вдигна и тях. Обзело го бе може би някакво вдъхновение.
„Да — каза си, — ще трябва да има място за картините ми.“
Вечерта, на връщане от Сити, се отби в бюрото на Босини. Намери архитекта по жилетка, с лула в уста, да чертае някакъв план. Отказа предложената напитка и пристъпи веднага към целта:
— Ако нямате предвид нищо по-добро за неделя, елате да отидем до Робин Хил — да ми кажете мнението си за едно място за строеж.
— Ще строите ли?
— Може би — каза Соумс. — Но не разправяйте. Искам само мнението ви.
— Разбрано.
Соумс огледа стаята.
— Доста високо е тук — забеляза той.
Добре би било да се добере до някакво сведение за естеството или обхвата на професионалната му дейност.
— Засега ми върши работа — отвърна Босини. — Вие сте свикнали с по-модна обстановка.
Отърси лулата си и я захапа празна; може би му помагаше да продължава разговора. Соумс забеляза неговите хлътнали, сякаш всмукнати бузи.
— Колко плащате за това бюро? — запита той.
— Петдесет-повече, отколкото заслужава — отвърна Босини.
И така, в неделя той дойде да вземе Босини и го отведе с кабриолет до гарата. Когато пристигнаха в Робин Хил, не намериха файтон и тръгнаха да изминат пеша милята и половина до мястото.
Беше първи август — прекрасен ден с прежулящо слънце и безоблачно небе; нозете им вдигаха жълтеникав прах по правата тясна пътека на хълма.
— Каменлива почва — забеляза Соумс и погледна косо сакото на Босини. В страничните му джобове имаше свитъци книжа, а под мишницата — някаква чудновата пръчка. Соумс забеляза веднага тази и други особености.
Само много учен човек или наистина „пират“ би си позволил подобни волности във външността си; но при все че възмущаваха Соумс, тези чудачества му доставяха и известно задоволство: като доказателство за качества, от които несъмнено щеше да се възползва. Какво значение имаха дрехите на този приятел, щом можеше да построи хубава къща?
— Казах ви — започна Соумс, че желая къщата да бъде сюрприз, затова не споменавайте нищо за нея. Аз не говоря никога за работите си, докато не ги приключа.
Босини кимна.
— Допусне ли човек жени да узнаят намеренията му — продължи Соумс, — не се знае как ще свърши всичко.
— Да — а! — каза Босини. — Жените са такава напаст.
Същото чувство се таеше отдавна в сърцето на Соумс, но никога не го бе изказвал.
— О — промълви той, — започвате вече… Замълча, после добави, без да овладее избухналата злоба: — Джун е много самостоятелна… още едно дете.
— Самостоятелността не е лошо нещо у един ангел.
Соумс никога не бе наричал Айрин ангел. Никога не би могъл да наруши по този начин най-здравите инстинкти, като открие пред другите колко е ценна и издаде чувствата си. Затова не отговори.
33
Улица в Сити.