Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Ти трябва да поживееш извън града, чичо Джеймс. Как ми се иска да имам много пари… Нито един ден не бих живяла тогава в Лондон.
Джеймс бе разтърсен из основи. Нямаше представа, че племенницата му има такива прости вкусове.
— Защо не отидеш да живееш извън града? — повтори Джун. — Толкова добре ще е за теб!
— Какво? — отвърна възбудено Джеймс. — Да купувам земя… каква полза, мислиш, ще имам да купя земя и да строя къщи?… Няма да получа и четири на сто от парите си!
— Какво значение има това? Ще имаш чист въздух.
— Чист въздух! — възкликна Джеймс. — за какво ми е чист въздух…
— Аз пък мислех, че всеки обича чистия въздух — каза презрително Джун.
Джеймс изтри устата със салфетката си.
— Ти не знаеш цената на парите — каза той, като отбягваше да я погледне.
— Не я зная! И се надявам никога да не я науча! — Бедната Джун прехапа с неизразимо огорчение устни и замълча.
Защо роднините й бяха толкова богати, а Фил не знаеше откъде да вземе пари за цигари? Защо не можеха да направят нещо за него? Бяха такива егоисти! Защо не си построят вили? Тя беше изпълнена с трогателен чистосърдечен догматизъм, който постига понякога и големи успехи. Босини, към когото се обърна за утешение, разговаряше с Айрин и душата на Джун се смрази. В очите й блесна гняв, както у Джолиън старши, когато някой се противопоставяше на волята му.
И Джеймс се почувства страшно разстроен. Все едно, че някой беше заплашвал правото му да влага парите си с пет на сто. Джолиън я бе разглезил. Нито една от неговите собствени дъщери не би казала такова нещо. Джеймс се бе държал винаги много либерално с децата си, затова почувства още по-дълбоко огорчение. Зае се намусено с ягодите, покри ги обилно със сметана и ги изяде набързо; те поне не можеха да му се изплъзнат.
Нищо чудно, че беше възмутен. Зает цели петдесет и четири години (станал бе адвокат на най-ранна възраст) да урежда ипотеки, да запазва влогове на неизменно високо и сигурно лихвено равнище, да води преговори, без да накърни своя и на клиентите си интерес, да пресмята точните парични възможности при всички отношения в живота, той беше започнал най-сетне да мисли само с парични знаци. Парите бяха сега неговата светлина, негов зрителен орган, това, без което той наистина не можеше да вижда, да схваща истински нещата; и да му кажат в лицето: „Надявам се, че никога няма да науча цената на парите!“ — това наистина го огорчи и ядоса. Знаеше, че казаното е глупост, иначе би се уплашил. Накъде върви светът? Но, като си припомни изведнъж историята на Джолиън младши, той се поуспокои: какво можеше да се очаква от дъщерята на такъв баща? А това пък отведе мислите му в още по-неприятна насока: какви бяха тия приказки за Соумс и Айрин?
И Форсайтови, както всеки уважаващ се род, имаха център за обмяна на семейните тайни и оценки на семейния състав. На Форсайтовската борса се знаеше, че Айрин се разкайва за брака си. Това разкайване не се одобряваше от другите. Трябвало да мисли навреме: никоя сериозна жена не прави такива грешки.
Джеймс мислеше намръщено, че Соумс и Айрин имат хубава (макар и малка) къща на чудесно място, нямат деца, нито парични грижи. Соумс не обичаше да говори за работата си, но сигурно беше вече доста богат. Основният му доход беше от професията му — и Соумс като баща си беше член на добре известното адвокатско бюро „Форсайт, Бъстърд и Форсайт“, а беше и твърде предвидлив. Спечелил бе необикновено много от ипотеки, които бе поел — чрез навременно отнемане правото на плодоползване… Извънредно сполучливи сделки!
Нямаше причина Айрин да не е щастлива, а казваха, че искала отделна стая. Той знаеше как ще свърши това. По-лошо, отколкото ако Соумс пиеше.
Джеймс погледна снаха си. Незабелязаният му поглед беше студен и изпълнен със съмнения. В него се долавяха молба, страх и някакво лично недоволство. Защо трябваше да го тревожат? Всичко това навярно е глупост; жените са такива смешни същества! Така много преувеличават, че човек не знае на какво да вярва! А и на него никой нищо не казваше, трябваше да открива всяко нещо сам. Той погледна отново бегло Айрин, после сина си. Соумс слушаше леля Джули и наблюдаваше изпод вежди Босини.
„Знам, че много я обича — помисли Джеймс. — Достатъчно е човек да погледне какви подаръци й прави.“
Невероятното безразсъдство на студенината й го порази още по-силно. Жалко, тя беше много привлекателно същество и той би я обикнал, ако му дадеше възможност. Напоследък се беше сближила с Джун; това не беше от полза за нея; положително не беше от полза. Започнала бе да има собствени мнения по въпросите. Не можеше да я разбере какво иска. Имаше прекрасен дом и всичко, което би могла да пожелае. Той чувстваше, че друг трябва да й избира приятелствата. Опасно беше нещата да продължават така.