Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс гледаше. Въпреки волята му нещо се пробуди в неговата душа. Да живее тук, пред тая гледка, да може да я показва на приятелите си, да говори за нея, да я притежава! Бузите му поруменяха. Топлината, слънчевите лъчи, сиянието нахлуха в чувствата му, както преди четири години бе нахлула Айрин и го бе накарала да закопнее за нея. Той погледна бегло Босини, чиито очи, очите на „недоопитомения леопард“, както го бе нарекъл кочияшът, сякаш се опиваха от гледката. Слънцето осветяваше очертанията на лицето му, изпъкналите скули, края на брадичката, отвесните бръчки на челото; и Соумс наблюдаваше с неприятно чувство това сурово, вдъхновено, безгрижно лице.
Продължителен лек полъх пробягна над житата и докосна лицата на двамата със своята топла вълна.
— Бих могъл да построя едно бижу тук — наруши мълчанието Босини.
— Предполагам — отвърна сухо Соумс. — Защото няма да плащате за него.
— За осем хиляди приблизително мога да ви построя дворец.
Соумс пребледня изведнъж — страшна борба ставаше в него. Наведе глава и каза упорито:
— Не мога да си позволя такова нещо.
И бавно, с безшумната си походка, поведе надолу към първото място.
Постояха там известно време да разискват подробностите около проектираната къща, после Соумс се върна в къщата на комисионера.
Излезе оттам след половин час и тръгна с Босини към гарата.
— Е, добре — каза той, почти без да вади пурата от устата. — Купих все пак вашето място.
Млъкна отново, като се стараеше някак да си обясни как тоя приятел, когото по навик презираше, можа да надделее над собственото му решение.
Едно Форсайтовско семейство
Като хилядите посветени хора от неговата класа и поколение в големия Лондон, които не се умиляват вече от кресла от червено кадифе и знаят, че скулптурни групи от модерен италиански мрамор са „Viuex jeu“, Соумс Форсайт живееше в къща, за която се бе погрижил да блести. Входната врата имаше медно чукче с особена форма, прозорците бяха преправени да се отварят навън, във висящи сандъчета цъфтяха обички, а зад къщата — главна нейна особеност — се намираше дворче, постлано с кехлибаренозеленикави плочки и заградено с розови хортензии в пауновосини саксии. Тук, под пергаментовожълт навес, засенчил единия край, домакините и гостите можеха, необезпокоявани от любопитни погледи, да пият чай и да разглеждат спокойно най-новата сребърна кутия на Соумс.
Вътрешната мебелировка показваше предпочитание към първата империя на Уилям Морис34. За размера си къщата беше удобна; имаше безброй ниши, прилични на птичи гнезда, и разни сребърни дреболийки, оставени там като яйца.
В това съвършенство воюваха два вида разкош. Тук живееше господарка, която би обитавала с изисканост и един пуст остров; и господар, чиято изтънченост беше, така да се каже, инвестиция, поддържана от собствена изгода, според закона за конкуренцията. Тази конкурентна изтънченост бе принуждавала Соумс по времето, когато учеше в Малборо, да носи пръв бели жилетки през лятото и кадифени през зимата, да не се явява никога с щръкнала вратовръзка, да изтрива винаги лачените си обувки, преди да излезе пред множеството гости, дошли да чуят как ще рецитира Молиер на годишния акт.
Върху Соумс, както и върху мнозина англичани, тази безупречност бе прилепнала като същинска негова кожа; невъзможно беше да си го представите дори с един разрошен косъм, с вратовръзка, отклонена на един милиметър от правата линия, с неколосана яка. За нищо на света не би могъл да мине без баня — модата беше да се къпят всеки ден; колко жестоко презираше той хората, които не я спазваха!
Но Айрин човек можеше да си представи като русалка, която се къпе в крайпътен поток само за да се разхлади и да погледа прекрасното си тяло.
В този конфликт на вкусове жената беше победена. Както в борбата между сакси и келти, все още продължаваща в страната, на по-впечатлителния и възприемчив темперамент бе наложена една общоприета надстройка.
Така къщата бе заприличала твърде много на стотици други къщи със същите високи претенции и бе станала „Очарователният малък дом на Соумс Форсайт, нещо неповторимо, мила… действително елегантно!“
Вместо Соумс Форсайт можете да кажете Джеймс Пибоди, Томас Аткинс, Имануил Спаньолети, всъщност кое да е име на всеки лондончанин от висшата буржоазия с претенции за добър вкус; и макар че обстановката да изглежда различна, фразата е вярна.
34
Уилям Морис (1834–1896) — английски общественик, художник и писател на нов стил, повлиян от мотивите на Средновековието.