Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Почти всичките пейзажи с фигури на преден план, тези картини бяха знак за някакъв необясним бунт срещу Лондон, срещу неговите високи къщи и безкрайни улици, където бе минал собственият му живот и животът на целия му род и класа. Понякога слагаше по една-две картини във файтона и на път за Сити спираше у Джобсън.
Но рядко ги показваше някому; Айрин, чието мнение тайно уважаваше и, може би тъкмо по тази причина никога не го искаше, бе влизала в тази стая в съвсем редки случаи, заради някакво домакинско задължение. Не я канеше да погледне картините и тя не ги поглеждаше. Това беше още един повод за недоволство у Соумс. Той ненавиждаше тази нейна гордост и тайно се боеше от нея.
Фигурата му се бе отразила в дебелото стъкло на витрината и го гледаше оттам.
Под ръба на цилиндъра пригладената коса лъщеше като самия цилиндър. Бледите хлътнали бузи, очертанието на избръснатата устна, твърдата брадичка с посивели бразди от бръсненето, строго закопчаният черен жакет му придаваха сдържан и дискретен вид и невъзмутимо, съзнателно наложено самообладание; но очите — студени, сиви, с напрегнат израз и дълбока бръчка помежду им, го разглеждаха тъжно, сякаш знаеха скритата му слабост.
Той отбеляза сюжета на картините, имената на художниците, пресмятайки стойността, но без задоволството, което получаваше обикновено от тази мълчалива оценка, и продължи пътя си.
Ако реши да строи, къщата на № 62 ще може да го задоволи за още една година. Времената бяха изгодни за строеж, от години насам парите не бяха имали такава стойност; а мястото, което бе видял на Робин Хил, където бе ходил напролет да провери ипотеката на Никълъс… не можеше и да мечтае за по-хубаво! На дванайсет мили от Хайд парк корнър, със сигурни изгледи да поскъпне, то ще му донесе винаги повече, отколкото би дал за него, така че една къща, построена в действително добър стил, ще бъде първокласна инвестиция.
Мисълта, че ще бъде единственият член от рода с извънградска къща, нямаше особено значение за него; защото за истинския Форсайт всяко чувство, дори чувството за общественото му положение, беше лукс, който той си позволяваше едва след като задоволи вкуса си към по-материални удоволствия.
Да изведе Айрин от Лондон, да я лиши от възможността да излиза и да се среща с много хора, да я отдалечи от приятелки и от всички, които могат да й влияят! Тъкмо това! Тя беше прекалено близка с Джун! Джун не го обичаше. Той й отвръщаше със същото. Бяха от един корен.
Чудесно ще бъде да изведе Айрин от града. Къщата ще й хареса, тя ще се зарадва да се занимава с украсата й, защото беше много артистична!
Къщата трябваше да бъде в красив стил, за да може по всяко време да се продаде с печалба; нещо несравнимо, като най-новата къща на Паркс, с кулата. Но самият Паркс бе признал, че архитектът му може да те разори. Човек никога не знае докъде ще стигне с тия приятели; ако са с име, ще те въвлекат в безкрайни разходи и са страшно високомерни при спазаряването.
А пък обикновен архитект не ставаше… Споменът за кулата на Паркс изключваше мисълта за обикновен архитект.
Затова именно бе помислил за Босини. След вечерята у Суидин предприе проучвания с твърде малък, но насърчителен резултат: „човек от новата школа“.
— Способен ли е?
— Способен колкото искаш, само че малко… малко хвърчи в облаците.
Не бе успял да открие какви къщи е построил досега, нито какъв хонорар взема. Но бе останал с впечатление, че ще може да му наложи своите условия. Колкото повече обмисляше това намерение, толкова повече го харесваше. Така работата щеше да се уреди по роднински, а това беше просто инстинкт у Форсайтови. Щеше да стане ако не на костуема цена, то поне при условия „на най-облагодетелстваната държава“, което щеше да е съвсем редно, като се има предвид, че на Босини щеше да се даде възможност да прояви дарбите си, защото тази къща нямаше да бъде обикновена сграда.
Соумс мислеше самодоволно за работата, която щеше да осигури на Босини. И той, като всеки Форсайт, беше голям оптимист, щом можеше да извлече някаква полза от това.
Бюрото на Босини беше съвсем близо, на Слоун Стрийт, така че щеше да има възможност да следи постоянно плановете.
Освен това Айрин надали щеше да недоволства толкова от напускането на Лондон, ако работата бъде възложена на годеника на най-добрата й приятелка. От това можеше да зависи и самата женитба на Джун. А Айрин не можеше да пречи на женитбата й, никога не би сторила такова нещо — той я познаваше много добре. Доволна щеше да бъде и Джун и това беше още една изгода за него.