Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Всъщност с навика си да покровителства нещастните Джун бе изтръгнала от Айрин едно признание и я бе посъветвала да се справи със злото, ако се наложи, дори и чрез раздяла. Но Айрин бе замълчала мрачно пред тия увещания, сякаш й се струваше ужасно да мисли за хладнокръвно водена борба. Защото — бе доверила тя на Джун — Соумс никога нямало да се откаже от нея.
„Кой го пита? — бе извикала Джун. — Да прави каквото иска… достатъчно е ти да не отстъпваш!“ И бе намекнала нещичко по този въпрос в дома на Тимоти. Джеймс бе изпитал, естествено, възмущение и ужас, като го чу.
Ами ако Айрин наистина си втълпи… Той почти не можеше да си представи подобна мисъл!… Да напусне Соумс? Тази мисъл му се стори така непоносима, че веднага я прогони; прогони мрачните призраци, извикани от нея — роднинските клюки, които забръмчаха в ушите му, шума около името му, около името на собствения му син. За щастие тя нямаше пари… Някаква жалки петдесет лири на година! Припомни си с презрение покойния Ерън, който не бе й оставил нищо. Загледан унесено в чашата си, кръстосал под масата дългите си нозе, той почти забрави да стане, когато дамите напуснаха стаята. Трябваше да поговори със Соумс… да го предупреди. Не може да я карат така, след като си бе представил възможното развитие на нещата. Забеляза със скрито неодобрение, че Джун бе оставила всичкото вино в чашата си.
„Това дребосъче е в основата на всичко — помисли той, — Айрин никога не би се сетила за такова нещо сама.“ Джеймс беше човек с въображение.
Гласът на Суидин го разбуди от унеса му.
— Дадох четиристотин лири за нея — казваше той. — Това е, разбира се, истинска художествена творба.
— Четиристотин! Хм! Много пари! — повтори Никълъс.
Предметът, за който говореха, беше красиво изработена скулптурна група от истински мрамор; от своята висока (също така мраморна) подставка тя придаваше културен облик на цялата стая. Шестте допълнителни голи женски фигури, изработени особено изкусно, сочеха централната фигура на също така гола жена, която сочеше към себе си. И всичко това внушаваше у зрителя особено приятно чувство за необикновена ценност. Седнала почти срещу нея, леля Джули с голяма мъка се сдържа да не я гледа през цялата вечер.
Сега се обади Джолиън старши. Той именно бе започнал разговора:
— Четиристотин лири! За това ли си дал четиристотин лири?
За втори път тази вечер брадичката на Суидин се раздвижи мъчително между краищата на яката му.
— Четири… стотин… лири, английска пара, нито фартинг31 по-малко. И не съжалявам. Това не е обикновена английска скулптура… а истинска модерна италианска!
Соумс изкриви в усмивка ъгълчето на устните си и погледна отсреща Босини. Архитектът се подсмиваше зад дима на цигарата си. Сега вече приличаше на пират.
— Много труд е вложен в нея — побърза да се намеси Джеймс, развълнуван от размера на статуята. — Добре би се продала у Джобсън.
— Авторът й, един нещастен чужденец — продължи Суидин, — ми поиска петстотин… аз му дадох четиристотин. А тя струва осемстотин. Сигурно е гладувал, нещастникът.
— Ах! — обади се неочаквано Никълъс. — Хората на изкуството са наистина бедни и опърпани; чудя се просто как живеят. Младият Флажолети например, когото Фани и момичетата постоянно канят да свири на цигулка, едва ли изкарва повече от сто лири на година.
Джеймс поклати глава.
— Ох! — каза той. — Наистина, как живеят тези хора!
Джолиън старши бе станал и с пура в уста отиде да разгледа по-отблизо скулптурната група.
— И две лири не бих дал за нея! — отсече най-после той.
Соумс видя как баща му и Никълъс се спогледаха тревожно; от другата страна на Суидин Босини беше все още обвит в дим.
„Интересно е да се разбере какво ли мисли той за нея?“ — помисли Соумс, който много добре знаеше, че тази скулптура е безнадеждно vieux jeu32 — по вкуса на миналото поколение. У Джобсън беше невъзможно да продадеш такава художествена творба.
Най-после се обади и Суидин.
— Вие никога не сте разбирали от статуи. Купувате картини и нищо повече.
Джолиън старши се върна на мястото си, като изхвърляше кълба дим от пурата си. Нямаше да спори с такъв упорит простак като Суидин, твърдоглав като муле и неспособен да различи статуя от… сламена шапка.
31
Фартинг — четвърт пес.
32
Старомодна (фр.).