Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Тръгнаха по една недоправена пътечка през някакъв зайчарник. Коларски път водеше с резки завои до един трап за чакъл, зад който, сред няколко дървета в началото на гъста гора, се виждаха комините на селска къща. Снопове пухкава трева покриваха пръстта, две чучулиги излетяха и се изгубиха в лятната мараня. В края на хоризонта, зад безкрайна поредица от ниви и плетища, се очертаваха дюни.
Соумс вървеше напред и щом стигнаха края на поляната, спря. Тъкмо това място беше избрал, но сега когато щеше да го открие другиму, се почувства нелепо.
— Комисионерът живее в онази постройка — каза той. — Там обядваме. И по-добре да обядваме, преди да започнем работа.
Поведе отново към къщата, където го посрещна комисионерът Оливър, висок мъж с тъпо лице и посивяла брада. По време на обяда, който почти не докосна, Соумс непрекъснато гледаше Босини и веднъж-дваж изтри крадешком чело с копринената си кърпичка. Най-после обядът свърши и Босини стана.
— Предполагам, че имате да разисквате делови въпроси — каза той. — Аз пък ще ида да поразгледам полето.
И излезе, без да дочака отговор.
Соумс беше адвокат на имота, та прекара почти цял час с комисионера да разглежда плановете и да разисква по ипотеката на Никълъс и други клиенти. И, сякаш съвсем случайно, му хрумна да заговори и за мястото.
— Вашите хора — започна той — трябва да намалят цената за мене, като се има предвид, че аз пръв ще строя тук.
Оливър поклати отрицателно глава.
— Мястото, на което се спряхте, сър, е най-евтиното от всичките ни места. Ония на върха са много по-скъпи.
— Имайте предвид — каза Соумс, — че не съм решил нищо; много е възможно да не строя. Наемът за мястото е много висок.
— Да ви призная, мистър Форсайт, ще съжалявам, ако се откажете, а мисля и че ще сгрешите, сър. Никъде около Лондон няма местенце с такъв изглед, нито по-евтино, като вземете предвид всички обстоятелства. Стига да го обявим — цяла тълпа ще нахлуе.
Те се спогледаха. Лицата им казваха съвсем ясно:
„Ценя ви като търговец, но не можете да очаквате, че вярвам на думите ви.“
— Както и да е — повтори Соумс, — не съм решил още; и много е вероятно да се откажа.
С тия думи той взе чадъра си, подаде на комисионера ледената си ръка, побърза да я отдръпне без ръкостискане и излезе на слънце.
Тръгна бавно, дълбоко замислен, към мястото. По вътрешен усет разбираше, че казаното от комисионера е вярно. Мястото е евтино. А най-хубавото беше, че комисионерът наистина го смята за евтино и Соумс чувстваше подсъзнателно, че го е надхитрил.
„Евтино — скъпо — каза си той, — ще го взема.“
Чучулигите излитаха пред него, въздухът беше пълен с пеперуди, сладък мирис се разнасяше от тревите. Сочно ухание на папрат долиташе откъм гората, дето гукаха скрити гълъби, а топлият полъх носеше отдалече камбанен звън.
Соумс вървеше, приковал поглед в земята, устните му се отваряха и затваряха в предвкусване на прекрасната хапка. Когато стигна до мястото, Босини не се виждаше никъде. Почака го малко, после тръгна край зайчарника към ската. Би извикал, но се боеше от звука на собствения си глас.
Полето беше пусто като прерия, тишината му се нарушаваше само от шумоленето на зайците, които подскачаха към леговищата си, и от песента на чучулигите.
Пръв пълководец на цялото форсайтовско войнство, тръгнало да внесе култура в тая пустиня, Соумс се почувства обезсърчен от самотата, от невидимите певци, от сладостната жега. Започна да се връща, когато най-после зърна Босини.
Архитектът се бе изтегнал върху един стар дъб, който издигаше край самия връх на възвишението своя ограпавял от старост дънер и огромната си корона от разлистени клони.
Трябваше да го побутне по рамото, за да го накара да вдигне глава.
— Слушайте, Форсайт! — каза той. — Открих най-подходящото място за къщата ви! Погледнете!
Соумс, погледна и каза студено:
— Може би имате право, но това място ще ми струва петдесет на сто по-скъпо.
— По дяволите цената, човече. Вижте гледката.
Почти от краката им започваше нива със зряло жито, която се спускаше до една стръмна горичка. Равнина от ниви и плетища се разстилаше до далечните сивосинкави дюни. Вдясно се съзираше сребристото очертание на реката.
Небето беше така синьо и слънцето така светло, сякаш вечно лято владееше в тоя кът. Цветен мъх се носеше из въздуха край тях, омагьосан от лъчезарния ефир. Жегата трептеше над житата и се промъкваше навред с леко, неуловимо шумолене, шепот на радостни мигове, които се реят весело между небето и земята.