Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Нищо ново, което вече да не знаеш — казах и се реших на тактиката „от вратата за краката“. — Аз, от своя страна, нямам нищо напротив за известно време да поживея в тузарския пентхаус-апартамент на Оливер.
Ръцете на Щефан се отпуснаха върху клавиатурата. И вместо „Многоуважаеми господин Зегебрехт“ на монитора се изписа „Многоуважаеми 857гмф“.
— Мисля, че дори имат и водно легло — допълних нежно, след като той не помръдна.
— Не е задължително да спиш в едно легло с него — каза Щефан с дрезгав глас. — Това не влиза в уговорката.
— Е, за един милион евро ще се жертвам — отговорих. — Сигурна съм, че и ти няма да оставиш клетата Евелин да спи във ваната ни, нали?
Щефан най-накрая се обърна към мен.
— Оливер ли ти се обади? Старата му свиня.
— Не, не! Евелин ми разказа. Оливер не дава и дума да се изрече, също като теб.
Щефан замълча няколко секунди, след което попита.
— А Евелин какво мисли?
— Тя е полудяла… за парите.
Или поне така се надявах. Защото, ако беше луда и по Щефан, то вече виждах да се задават проблеми. При това доста големи.
— Хм — отрони Щефан. И изведнъж скептичните бръчки по челото му изчезнаха, а лицето му се разведри. Започна да се смее тихичко и ме придърпа в скута си. — Това не е ли пълна лудост от страна на стария? Най-лудото нещо, което е правил през живота си.
— Знаеш ли какво го е накарало да стигне до тази абсурдна идея?
Щефан поклати глава.
— Каза, че тъй като сами никога не бихме променили живота си, той щял да се заеме с това вместо нас.
— Но какво му е толкова лошото на живота ни? — измърморих, гушкайки се в гърдите му.
— Така е — каза Щефан. — Единственото, което му липсва, са един милион евро.
— И всичко ще си остане както преди? — попитах аз.
— Разбира се. С единствената разлика, че ще сме се отървали от проблемите си.
И аз напълно споделях мислите му.
— Но пък има и проучвания за спечелилите от тотото. Нали се сещаш, дали парите могат да те направят щастлив. Не те правят…
— В нашия случай ще ни направят — каза Щефан.
— Мислиш ли, че ще успееш да издържиш известно време с Евелин? — попитах го и разроших косата му. — Шест месеца са си доста време.
— Ако и ти успееш да издържиш брат ми толкова дълго… — Щефан галеше къдриците ми. — Има моменти, в които човек трябва да се жертва.
Мислех си за този милион и какво можеше да се направи с него. Жертвата, която трябваше да направя, не ми се струваше чак толкова голяма. Щях да издържа известно време с добрия стар карфиол. И без това го намирах за уравновесен и симпатичен. А на всичкото отгоре готвеше чудесно. Като се прибави и фактът, че щях да живея в чисто ново жилище, обзаведено изцяло по ексцентричния вкус на Евелин. Половин година без прахоляк и микровълнова.
— Смятам, че ще издържа — казах аз.
А ми се искаше и да добавя: докато се държиш настрана от Евелин. Но, естествено, това се подразбираше от само себе си. Поне се надявах да е така.
Щефан пое дълбоко въздух.
— Ами тогава бих казал… хайде да вземем милиона.
Мислех си, че на Фриц ще му дойде като гръм от ясно небе, когато чуе, че ще приемем „предложението“. Представях си как ще се отметне и ще започне да се оправдава, че всичко е било просто една шега. Една много мъничка част от моето съзнание (може би точно тази, на която изобщо не й пукаше за парите) дори тайно се надяваше Фриц да се откаже от идеята си.
Но на него дори и окото му не трепна.
— Познавам си аз чедата — каза той.
Пак беше неделя, един ден преди първи май. Дъждът се сипеше на големи капки върху стъкления покрив на зимната градина и създаваше мрачна обстановка. Иначе беше почти като миналия път. Пред нас на масата имаше чиния с нарязани колбаси, от отпадъците на месаря Зендман, децата отново ядяха филии с мармалад, а Катинка както винаги беше облечена в пастелни тонове — този път в светло синьо, което се връзваше с покривката. Еберхарт току-що беше попитал кое животно не се среща в Африка: А) тигър, В) опосум, С) жираф, D) броненосец.
И аз пак не знаех.
Единственото необичайно беше, че Оливер, когото единодушно бяхме избрали за наш говорител, след първата чаша кафе каза:
— Ние премислихме, татко. И решихме да приемем предложението ти.