За любовта и други демони
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Лъчезар Минчев
- ISBN: 978-954-412-076-4
- Переводчик: Елена Дичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За любовта и други демони». Краткое содержание книги:
Вечерният час за схимонахините действаше от вечернята, в седем вечерта, до първите камбани за службата в шест. Светлините се загасваха и оставаха само тези в малкото килии, на които бе разрешено. При все това никога животът в манастира не бе бил толкова оживен и свободен, както тогава. По коридорите имаше движение на сенки, накъсан шепот и сдържани смехове. В килиите, в които човек най-малко можеше да си представи, се играеше както на карти с испанска колода, така и с подправени зарове, и се пиеха тайни ликьори, и се пушеше тютюн, свиван скришом, откакто Хосефа Миранда го забрани в отделението на схимонахините. Едно обсебено от демона момиче в манастира имаше обаянието на непознато приключение.
Дори най-праведните монахини се измъкваха от отделението след камбаните за прибиране и отиваха на групи по две или три да говорят със Сиерва Мария. Тя ги посрещна на нокти, но скоро се научи да ги управлява според настроението на всяка една и на всяка нощ. Често искане беше да им служи за връзка с дявола, за да го моли за невъзможни услуги. Сиерва Мария имитираше задгробни гласове, гласове на обезглавени, гласове на сатанински изчадия и много от монахините повярваха на нейните хитрости и ги потвърдиха като истински в протоколите. Патрул от предрешени монахини нападна килията една злощастна нощ, запуши устата на Сиерва Мария и й отне свещените огърлици. Бе нетрайна победа. В бързането при бягството командващата похищението се спъна в тъмните стълби и си счупи черепа. Другарките й не намериха миг покой, докато не върнаха на стопанката им откраднатите огърлици. Никой повече не смути нощите на килията.
За маркиза на Касалдуеро това бяха дни на траур. Повече време му отне да затвори момичето, отколкото да се разкае за своето усърдие, и получи спазъм на тъга, от който никога не се възстанови. Обикаля в продължение на часове около манастира, питайки се зад кой от неизброимите му прозорци стои Сиерва Мария и мисли за него. Когато се върна вкъщи, свари Бернарда в двора, под прохладата на ранната вечер. Разтърси го предчувствието, че ще го попита за Сиерва Мария, но тя едва го погледна.
Пусна мастифите и си легна в хамака в спалнята с надеждата за вечен сън. Но не можа. Пасатите бяха преминали и бе знойна нощ. Тресавищата бълваха всякакви зашеметени от жегата влечуги и облаци кръвожадни комари и трябваше да се горят кравешки изпражнения в спалните, за да ги прогонват. Душите потъваха в съня. Първият за годината дъжд по това време се чакаше със същото нетърпение, с което щяха да се молят шест месеца по-късно никога повече да не вали.
Едва пукна зората, и маркизът отиде у Абренунсио. Още не беше седнал, когато усети предварително огромното облекчение да сподели болката си. Пристъпи към въпроса си без предисловия:
„Оставих момичето в «Света Клара».“
Абренунсио не разбра и маркизът се възползва от объркването му за следващия удар.
„Ще й гонят демоните“, каза.
Лекарят си пое дълбоко въздух и каза с впечатляващо спокойствие:
„Разкажете ми всичко.“
Тогава маркизът му разказа: посещението си при епископа, копнежа си да се моли, сляпата си решителност, безсънната нощ. Беше капитулация на стар християнин, който не си запази нито една тайна за собствено удоволствие.
„Убеден съм, че беше Божия заповед“, завърши.
„Искате да кажете, че сте си възвърнали вярата“, каза Абренунсио.
„Човек никога не престава да вярва напълно“, каза маркизът. „Съмнението остава.“
Абренунсио го разбра. Винаги бе мислил, че да престанеш да вярваш оставя незаличим белег на мястото, където е била вярата, който не позволява тя да бъде забравена. Това, което му се струваше необяснимо, беше да подложиш дъщеря си на наказанието на екзорсистите.
„Между това и магиите на негрите няма голяма разлика“, каза. „И още по-лошо, защото негрите стигат най-много до принасяне на петли в жертва на боговете си, докато Светата инквизиция изпитва наслаждение да разкъсва невинни с коне или да ги пече живи на публично зрелище.“
Участието на монсеньор Кайетано Делаура в срещата с епископа му се стори зловещ признак. „Той е палач“, каза без заобикалки. И потъна в учено изброяване на древни аутодафета срещу психичноболни, екзекутирани като обсебени или еретици.
„Мисля, че да бъде убита щеше да е по-християнско, отколкото да е погребана жива“, заключи.
Маркизът се прекръсти. Абренунсио го погледна, треперещ и призрачен в траурните си тафти, и отново видя в очите му светулките на несигурността, които се бяха родили с него.