За любовта и други демони
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Лъчезар Минчев
- ISBN: 978-954-412-076-4
- Переводчик: Елена Дичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За любовта и други демони». Краткое содержание книги:
„Време е да вървим“, каза маркизът.
Момичето стана без повече обяснения. Маркизът й помогна да се облече за случая. Потърси в раклата някакви кадифени чехли, за да не убива на глезена й фортът на ботите, и откри, без да я търси, официална рокля, принадлежала на майка му като дете. Беше измачкана и потъмняла от времето, но личеше, че е обличана само веднъж. Почти век по-късно маркизът я облече на Сиерва Мария върху африканските огърлици и кръщелната муска. Беше й малко тясна и това по някакъв начин я правеше още по-стара. Сложи й шапка, която също намери в раклата и чиито цветни ленти нямаха нищо общо с роклята. Стана й точно. Накрая й приготви едно ръчно куфарче с нощница, гребен с гъсти зъби, за да изкара дори гнидите на въшките, и един малък молитвеник на бабата със златни панти и седефени корици.
Беше Цветница. Маркизът заведе Сиерва Мария на службата в пет и тя прие добронамерено благословената палмова клонка, без да знае за какво е.
На излизане видяха от каляската да се съмва. Маркизът на главната седалка, с куфарчето на коленете, а безстрашното момиче на срещуположната седалка, гледайки как минават покрай прозореца последните улици на неговите дванайсет години. Не прояви ни най-малко любопитство да разбере къде я водят, облечена като Хуана Лудата17 и с шапка на проститутка в толкова ранен час. След дълъг размисъл маркизът я попита:
„Знаеш ли кой е Бог?“
Момичето поклати глава.
Имаше светкавици и далечни гръмотевици на хоризонта, небето бе покрито с буреносни облаци, а морето набраздено. След завоя зад един ъгъл пред тях изникна манастирът „Света Клара“, бял и самотен, с три етажа сини капаци на прозорците над сметището на един плаж. Маркизът го посочи с пръст. „Ето го“, каза. И после посочи вляво: „Ще виждаш морето през цялото време от прозореца.“ Тъй като момичето не му обърна внимание, даде му единственото обяснение, което някога щеше да му даде, за съдбата му:
„Ще се полекуваш няколко дни със сестричките от «Света Клара».“
Понеже беше Цветница, на портата с въртящото се чекмедже имаше повече просяци от обикновено. Няколко прокажени, които се бореха с тях за остатъците от кухнята, също се спуснаха с протегната ръка към маркиза. Той им раздаде дребна милостиня, по едно квартильо18 на всеки, докъдето му стигнаха. Вратарката го видя с черните му тафти, видя и момичето, облечено като кралица, и си проправи път да ги посрещне. Маркизът й обясни, че води Сиерва Мария по нареждане на епископа. Вратарката не се усъмни поради начина, по който го каза. Огледа вида на момичето и му махна шапката.
„Тук са забранени шапките“, каза.
Задържа я у себе си. Маркизът понечи да й даде и куфарчето и тя не го прие. „Нищо няма да й трябва.“
Лошо прикрепената плитка се разви почти до земята. Вратарката не повярва, че е естествена. Маркизът се опита да я навие. Момичето го отстрани и си я оправи само със сръчност, която изненада вратарката.
„Трябва да й се отреже“, каза.
„Това е обет към Пресветата Дева до деня, в който се омъжи“, каза маркизът.
Вратарката отстъпи пред основанието. Хвана момичето за ръка, без да му даде време за сбогуване, и го вкара през вратата. Понеже глезенът го болеше при ходене, момичето си свали левия чехъл. Маркизът я видя да се отдалечава, куцайки с босия крак, и с чехъл в ръка. Напразно почака в някакъв необикновен миг на милост тя да се обърне да го погледне. Последният спомен, който му остана от нея, бе, когато прекоси галерията в двора, влачейки наранения си крак, и изчезна в павилиона на погребаните живи.
Три
Манастирът „Света Клара“ беше квадратна сграда срещу морето, с три етажа многобройни еднакви прозорци и галерия от полукръгли арки около дива и тъмна градина. Имаше каменна пътека между бананови дървета и диви папрати, стройна палма, която бе израсла по-високо от терасите на покрива, търсейки светлината, и исполинско дърво, от което висяха лиани ванилия и низове орхидеи. Под дървото имаше езеро с мъртви води и ограда от ръждясало желязо, където правеха циркови номера пленените папагали ара.
17
Хуана Лудата — известен прякор на кралица Хуана I Кастилска (1479–1555). — Б.пр.
18
Квартильо — четвърт реал. — Б.пр.