За любовта и други демони

По това време целият манастир знаеше вече, че момичето е там, освен Хосефа Миранда, абатисата. Тя беше слаба и бойка жена, с ограничен мироглед, даден й по наследство. Беше учила в Бургос, под покровителството на Светата инквизиция, но дарбата да властва и твърдостта на предразсъдъците си ги имаше отвътре и отколе. Имаше две способни викарии, но бяха излишни, защото тя се занимаваше с всичко и без ничия помощ.

Нейната омраза към местната епископия бе започнала почти сто години преди раждането й. Първопричината, както при големите сблъсъци в историята, бе незначително разминаване по парични и правови въпроси между кларисите и францисканския епископ. Изправени пред неговата неотстъпчивост, монахините получили подкрепата на светското правителство и това било началото на война, която в един момент стигнала до всички срещу всички.

Подкрепен от други общности, епископът поставил манастира в състояние на обсада, за да го подчини чрез глад, и постановил Cessatio a Divinis. С други думи: прекратяване на всякакви богослужения в града до нова заповед. Населението се разделило на групи и светските и религиозните власти се хванали гуша за гуша, подкрепяни от едни или от други. Но кларисите продължавали да са живи и на бойна нога след шестмесечна обсада, докато бил открит таен тунел, през който привържениците им ги снабдявали. Францисканците, този път с подкрепата на нов губернатор, нарушили схимата на „Света Клара“ и разпръснали монахините му.

Били необходими двайсет години, за да се успокоят духовете и да се върне разрушеният манастир на кларисите, но един век по-късно Хосефа Миранда продължаваше да се пече на бавен огън в своята ненавист. Втълпи я на своите послушнички, отгледа я в недрата на душите им повече, отколкото в сърцата им, и въплъти цялата вина за нейното възникване в епископ Де Касерес и Виртудес и във всеки, който има нещо общо с него. Така че реакцията й бе предвидима, когато я уведомиха, от страна на епископа, че маркизът на Касалдуеро е завел в манастира дванайсетгодишната си дъщеря със сигурни симптоми на демонично обсебване. Само един въпрос зададе: „Ама наистина ли съществува такъв маркиз?“ Направи го с двойна злост, защото бе дело на епископа и защото винаги бе отричала законността на креолските благородници, които наричаше „селски благородници“.