За любовта и други демони

„Не, сеньор“, реши. „Не се чувствам способен.“

„Не само, че си“, възрази епископът, „но и имаш в излишък това, което на всеки друг не би достигнало: вдъхновението.“

Това бе твърде силна дума, за да не е последна. Въпреки това епископът не го заплаши да приеме веднага, а му даде известно време за размисъл, до след скръбта на Страстната седмица, която започваше този ден.

„Иди да видиш момичето“, му каза. „Проучи случая основно и ми докладвай.“

Ето така Кайетано Алсино дел Еспириту Санто Делаура и Ескудеро, на навършени трийсет и шест години, влезе в живота на Сиерва Мария и в историята на града. Бе учил при епископа в прочутата му катедра по богословие в Саламанка, където се дипломира с най-високи почести от випуска си. Беше убеден, че баща му е пряк потомък на Гарсиласо де ла Вега22, към когото изпитваше почти религиозно преклонение, и го съобщаваше веднага. Майка му беше креолка от Сан Мартин де Лоба, в провинция Момпокс, емигрирала в Испания с родителите си. Делаура не смяташе, че е взел нещо от нея, докато не дойде в Ново Кралство Гранада23 и не разпозна наследените си носталгии.

Още от първия си разговор с него в Саламанка епископ Де Касерес и Виртудес се бе почувствал пред една от тези редки ценности, които красяха християнството на неговото време. Беше ледена февруарска сутрин и през прозореца се виждаха снежните полета, а в дъното редицата тополи при реката. Този зимен пейзаж щеше да се превърне в рамка на повтарящ се сън, който щеше да преследва младия богослов през остатъка от живота му.

Говориха за книги, естествено, и епископът не можеше да повярва, че Делаура е чел толкова на неговата възраст. Той му говори за Гарсиласо. Учителят призна, че не го познава добре, но си го спомня като езически поет, който споменава Бога само два пъти в цялото си творчество.

„Не толкова малко пъти“, каза Делаура. „Но това не е било рядкост дори сред добрите католици от Възраждането.“

В деня, когато той даде първите си обети, учителят му предложи да го придружи в несигурните земи на Юкатан, където току-що бе назначен като епископ. На Делаура, който познаваше живота в книгите, обширният свят на майка му му изглеждаше като сън, който никога нямаше да бъде негов. Беше му трудно да си представи потискащата жега, вечната воня на мърша, димящите блата, докато изваждаха изпод снега вкаменените агнета. На епископа, който бе воювал в Африка, му бе по-лесно да ги възприеме.

„Чувал съм да казват, че нашите свещеници полудяват от щастие в Индиите“, каза Делаура.

„И някои се обесват“, каза епископът. „Това е кралство, заплашено от содомия, идолопоклонничество и човекоядство.“ И добави без предразсъдъци: