За любовта и други демони

В края на всичко, възможно най-далече и забравен от Бога, стоеше самотен павилион, който в продължение на шейсет и осем години служи за затвор на Инквизицията и продължаваше да бъде за заблудени монахини от ордена на света Клара. Тъкмо в последната килия на това затънтено място на забравата затвориха Сиерва Мария, на деветдесет и третия ден, откакто бе ухапана от кучето, и без никакъв симптом на бяс.

Вратарката, която я бе отвела за ръка, видя в края на коридора една послушница, която отиваше към кухните, и й каза да я заведе при абатисата. Послушницата реши, че не е разумно да подлага на шума на прислугата толкова крехко и добре облечено момиче, и го сложи да седне на една от каменните пейки в градината, за да го вземе по-късно. Но го забрави на връщане.

Две послушници, които минаха после, се заинтересуваха от огърлиците и пръстените й и я попитаха коя е. Тя не отговори. Попитаха я знае ли испански, но беше все едно, че говорят с мъртвец.

„Глухоняма е“, каза по-младата послушница.

„Или немкиня“, каза другата.

По-младата започна да се държи с нея все едно, че й липсват всичките пет сетива. Разви плитката й, която носеше навита на врата си, и я измери с педи. „Почти четири“, каза, убедена, че момичето не я чува. Започна да я разплита, но Сиерва Мария я заплаши с поглед. Послушницата го издържа и й се изплези.

„Имаш очите на дявола“, й каза.

Взе й един пръстен без съпротива, но когато другата се опита да й отнеме огърлиците, се извърна като змия и я ухапа мигновено и сигурно. Послушницата хукна да си измие кръвта.

Когато запяха втората молитва, Сиерва Мария бе станала веднъж, за да пие вода от езерото. Уплашена, се върна на пейката, без да пие, но отиде отново, щом си даде сметка, че това са песнопения на монахини. Махна коричката от изгнили листа с ловко замахване на ръката и пи от локвата до насита, без да отстранява червейчетата. После се изпика зад едно дърво, клекнала и с пръчка, готова да се брани от нахални животни и зловредни мъже, както я научи Доминга де Адвиенто.

Малко след това минаха две черни робини, които познаха сантерийските огърлици, и я заговориха на йорубски език. Въодушевено, момичето им отвърна на същия език. Понеже никой не знаеше защо е там, робините я заведоха в оживената кухня, където бе приета с голяма радост от прислугата. Тогава някой забеляза раната на глезена и поиска да разбере какво се е случило. „Направи ми го майка с един нож“, каза тя. На които я попитаха как се казва, съобщи негърското си име: Мария Мандинга.

Възвърна своя свят тутакси. Помогна да заколят едно яре, което отказваше да умре. Извади му очите и му отряза тестисите, частите, които най-много обичаше. Игра на диаболо с възрастните в кухнята и с децата на двора и ги победи всички. Пя на йоруба, на конго и на мандинга и дори които не разбираха, я слушаха прехласнати. На обяд изяде едно блюдо с тестисите и очите на ярето, сготвени със свинска мас и люти подправки.