За любовта и други демони

Седна на леглото, загледана в железните пръти на бронираната врата, и така я намери слугинята, която й занесе чинията със закуска в пет следобед. Не помръдна. Слугинята се опита да й свали огърлиците, но тя я сграбчи за китката и я принуди да ги пусне. За протоколите на манастира, които започнаха да се съставят тази вечер, слугинята заяви, че някаква сила от онзи свят я повалила.

Момичето остана неподвижно, докато вратата се затвори и се чу дрънченето на веригата и двете превъртания на ключа в катинара. Погледна какво има за ядене: някакви остатъци от пушено месо, питка касабе и кратунка шоколад. Опита касабето, сдъвка го и го изплю. Легна по гръб. Чу пъхтенето на морето, дъждовния вятър, първите гръмотевици на все по-приближаващия се сезон. Призори на следващия ден, когато отново дойде слугинята със закуската, я намери заспала върху туфите слама на дюшека, който беше разкъсала със зъби и нокти.

За обяд се остави доброволно да я отведат в трапезарията на монахините без обет за уединение. Беше просторен салон, с висок свод и големи прозорци, през които стремително нахлуваше светлината на морето и се чуваше много близо грохотът на скалистите брегове. Двайсет послушнички, повечето млади, седяха на двойна редица от груби маси. Имаха одежди от прост етамин и остригани глави, бяха весели и простодушни и не криеха вълнението си, че ядат казармената си дажба на една и съща маса с една обсебена.

Сиерва Мария седеше близо до главната врата между две разсеяни надзирателки и едва опитваше храната. Бяха й сложили същата роба като на послушничките и все още мокрите пантофи. Никой не я погледна, докато ядяха, но накрая много послушнички я наобиколиха, за да разгледат герданите й. Една от тях се опита да й ги вземе. Сиерва Мария се разлюти. С един тласък се освободи от надзирателките, които се опитаха да я усмирят. Качи се на масата, побягна от единия край до другия, крещейки като истинска обсебена в бъркотия при абордаж. Изпочупи всичко, което й се изпречи на пътя, скочи през прозореца и изпотроши беседките в двора, разбуни кошерите и събори тарабите на оборите и оградите на птичарниците. Пчелите се разхвърчаха и животните, в лудо препускане, с панически вой нахлуха чак в спалните на схимонахините.

Оттогава не се случи нищо, което да не бъде приписано на магията на Сиерва Мария. Няколко послушнички заявиха за протоколите, че лети с прозрачни криле, които издават призрачно жужене. Бяха необходими два дни и отряд роби, за да приберат добитъка, да закарат пчелите до питите им и да сложат къщата в ред. Тръгна слух, че свинете са отровени, че водите предизвикват предвещаващи видения, че една от уплашените кокошки излетяла над покривите и изчезнала зад хоризонта в морето. Но ужасите на кларисите бяха противоречиви, защото въпреки превземките на абатисата и личните страховете на всяка, килията на Сиерва Мария се превърна в средоточие на всеобщото любопитство.