Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- В такъв случай, говорете - отстъпи тя с изключително спокоен тон, което изненада събеседника ѝ. Такава мигновена промяна му се струваше невъзможна. - Какви доказателства ще ми представите?
Томаш я изгледа недоверчиво, като се чудеше дали е искрена, или се преструва. Усещайки колебанието му, италианката го дари с такава чаровна и ослепителна усмивка, че накара дори и него да се усмихне.
- Първото нещо, което трябва да разберете, е, че в Библията има и преднамерени грешки - започна Томаш с известна предпазливост. - Разбира се, случайните грешки са много повече. Но се опасявам, че съществуват и преднамерени.
- Доказателствата, професор Нороня.
- Да вземем втория стих от Евангелие от Марко - посочи той. - Текстът гласи: „Както е писано у пророк Исайя: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Проблемът е, че авторът на евангелието е сгрешил, защото този цитат не е от Исайя, а от Изход, 23:20. Мнозина от преписваните са забелязали грешката и са променили текста на „Както е писано у пророците“. Това вече е сериозно несъответствие с оригиналния текст.
Валентина сви устни.
- Да, но на мен не ми се струва толкова сериозно.
- Преднамерена промяна, която не отговаря на оригинала - настоя Томаш. - И въпреки че на пръв поглед не изглежда така, тази промяна е важна. Грешката ни разкрива непознаване на теологията от страна на автора на евангелието. Премахването на грешката променя представата за качествата на автора.
Италианката леко наведе глава, обмисляйки този аргумент.
- Така да е - каза тя. - Но вие все още не сте ми представили доказателствата за измама в разказите за прелюбодейката и възкресението.
Томаш вдигна ръка, сякаш искаше да я прекъсне.
- Ще стигнем и дотам - отбеляза той, молейки за търпение. - Искам първо да добиете по-ясна представа за преднамерените грешки, които копистите са допускали през вековете. - Посочи с поглед кодекса на масата. - Вижте какво пише в Евангелие от Матея, 24:36. Исус предсказва края на света и казва: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът; само Моят Отец“. Този стих очевидно създава проблеми по отношение на концепцията за Светата Троица, която освен всичко друго постановява, че Исус е Бог. Щом е Бог, значи е вездесъщ. Но в този стих Исус признава, че не знае кога е денят и часът на Страшния съд. Как е възможно? Нима Исус не е Бог? Нима не е вездесъщ? За да се отърват от този парадокс, много преписвани премахнали израза „нито Синът“ и така разрешили проблема. - Професорът почука с показалец по масата. - Това, драга, е една типична преднамерена промяна, направена по теологични съображения. Не е невинна, нито е останала без последствия, както съм сигурен, че ще разберете.
- Нима тази промяна съществува и днес?
- Грешката била посочена и след ожесточени спорове най-достоверните преводи възстановяват оригиналния текст. По този начин те запазват парадокса и се молят вярващите да не го забележат. Но важното е да се изтъкне, че писарите не допускат само случайни грешки. Например, когато намирали дребни несъответствия при една и съща притча в различни копия, те премахвали разликите и уеднаквявали текстовете, променяйки умишлено онова, което преписвали. Стигали дотам, че включвали разкази, които не присъствали в евангелията, които преписвали. - Томаш замълча, за да придаде драматизъм на думите си. - Такъв е случаят с притчата за прелюбодейката и разказа за възкресението в Евангелие от Марко.
- Аха! - възкликна Валентина. - Малко трудно, но най-сетне стигнахме до съществената част.
Томаш се засмя.
- Съществената част е много по-сериозна от тези две истории, повярвайте ми.
- Не знам - отговори тя. - Знам само, че вие поставихте под съмнение два основни момента от Новия завет и все още не сте ми представили нито едно доказателство!
- Искате доказателства?
- В очакване съм.
Историкът усети болка в кръста заради неудобната поза, в която седеше; изправи гръб и изпълни с въздух дробовете си, сякаш се подготвяше за гимнастически упражнения.
- Първото нещо, което трябва да имате предвид, е, че макар и много популярна, притчата за прелюбодейката се разказва от 7:53 до 8:12 от Евангелие от Йоан43.
Валентина ококори очи.
- Mamma mia! - възкликна, без да сдържа възхищението си. - Помните дори номерата на стиховете! Каква памет!
- Драга, аз съм историк - усмихна се той. - Важно е да знаете, че този епизод първоначално не е принадлежал към това евангелие. Всъщност нито към това, нито към което и да е друго. Бил е добавен в по-късните преписи.