Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Италианката свъси вежди. Погледът ѝ внезапно се замъгли от ярост.
- Намеквате, че този разказ за възкресението е измислен?
Томаш разтвори ръце в знак, че се предава.
- Нищо не намеквам - побърза да изясни той. - Дали Исус е възкръснал, или не, е въпрос на религиозни убеждения, които аз със сигурност не възнамерявам да обсъждам. Интересува ме само историческата истина. А тя може да се открие в текста чрез критически анализ на документите, с които разполагаме, на базата на петте критерия, за които ви споменах.
- Ако правилно съм ви разбрала, вие оспорвате истинността на стиховете, които разказват за възкресението...
- И действително е така.
Валентина го изгледа изпод вежди, давайки му да разбере, че очаква обяснение.
- Е?
Историкът отново насочи вниманието си към текста в ръкописа пред него.
- Стиховете за възкресението на Исус не присъстват в двата най-стари ръкописа, които съдържат Евангелието от Марко.
Италианката се ококори.
- Моля?
- Тази ситуация наподобява на историята за прелюбодейката - отбеляза ученият. - Освен че липсват в най-старите и следователно най-близки до оригинала текстове, стилът на изложение в тези стихове е различен от останалата част на евангелието. Много от думите и изразите, които срещаме в тези дванадесет стиха, не присъстват в останалия текст на Марко.
Той почука с пръст върху пергамента на Codex Vaticanus, за да подчертае значението на идеята си. - Тоест този разказ не принадлежи към оригиналния текст и е бил добавен в някой от по-късните преписи. - Томаш закова поглед в инспекторката като съдия, който всеки момент ще произнесе ужасна присъда. - Това е измама.
Валентина отклони поглед от събеседника си, видимо смутена от думите му, и се загледа в рутинните действия на служителите в двете съседни зали на Ватиканската апостолическа библиотека. Подчинените ѝ още анализираха уликите, а парамедиците вече бяха получили разрешение да приберат трупа и се приготвяха за преместването на тялото.
- И всичко това е заради проучването на вашата приятелка - прошепна почти укорно тя.
Томаш отмести поглед от суетнята около тялото, която се бе увеличила след пристигането на парамедиците. Предпочете да се съсредоточи върху стария ръкопис, който лежеше на две педи от него.
- Тя е търсила грешки в Новия завет - проговори той. - Фактът, че е оставила Codex Vaticanus отворен на тази страница, е сигурно доказателство за това.
Инспекторката от Криминалната полиция замълча за момент, обмисляйки посоката на разследването си. Сети се, че имаше нещо важно, което все още не беше изяснила, и посочи към коридора между двете зали.
- Какво мислите за листчето, което намерихме на пода? - попита. - Смятате ли, че има някаква връзка с всичко това? Или е просто шега?
Томаш насочи вниманието си към хартийката, която лежеше върху мраморния под на библиотеката, и се замисли. Да, каква ли е ролята на загадката в този неприятен въпрос? Той се взря в листа и се концентрира върху надрасканото кодирано съобщение.
Какво ли означаваше тази alma? Дали е някаква закачка? Препратка към духовния свят? А странния знак преди думата? Приличаше на вила. Или на... на...
Лилия?
Историкът рязко се изправи, стряскайки инспекторката.
- Исусе! - извика тя, като подскочи на стола си. - Какво става?
Томаш направи няколко крачки към прохода между двете зали и убедено посочи листа на пода.
- Сетих се! - извика той внезапно развълнуван. - Знам какво е това!
Валентина се втренчи в листа, най-сетне осъзнала причината за вълнението му.
- Така ли? И какво е?
Историкът клекна до загадката, надраскана на листа, и се вгледа в нея с очите на човек, който най-сетне е разбрал какво всъщност вижда.
- Тайната на Мария! - възкликна той. - Девата, която не е била девица.
XIII
ТИЧАНЕТО В ТЪМНИНАТА МОЖЕ ДА ЗАТРУДНИ ВСЕКИ, но за Пади Макграт, в чиито вени циркулираше съдържанието на бутилка уиски, начинанието се оказа почти невъзможно.
- Помогнете!
Пади на два пъти се просна на тревата на Dubh Linn Gardens, но и при двете падания се изправи и продължи да тича. Тичаше, олюлявайки се, е криволичещ маршрут; белите му дробове пулсираха, гърлото му беше пресъхнало, виеше му се свят.
Но въпреки това тичаше.
- Помогнете!
Стигна до прострения на земята силует и спря; задъхваше се. Мъжът в краката му помръдваше, но не можеше да говори; издаваше само хриптящи звуци. Най-лошото беше, че до главата му имаше локва кръв. Шокиран, Пади го погледна, без да знае какво да направи. Искаше да му помогне, но се поколеба. Как? Как трябваше да постъпи? Какво разбираше той от оказване на първа помощ?