![Американски психар [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/6/amerikanski-psihar-calibre-1-30-0-download.jpg)
Американски психар [calibre 1.30.0]
- Автор: Эллис Брет Истон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-528-7
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Американски психар [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
В преддверието по пътя към същинския вход музиката не е толкова силна и минаваме покрай три красавици. Едната е издокарана с черно вълнено елече с копчета отстрани, панталони от вълнен креп и кашмирена блуза с висока яка – всичко от "Оскар де ла Рента"; втората е с двуредно дълго сако от вълна, мохер и найлон, панталони, тесни като джинси, и мъжка памучна риза – всичко от "Стивън Спрауз"; а най-готината носи карирано вълнено елече, вълнена пола от "Барни" и копринена блуза "Андра Габриел". Определено проявяват интерес към нас и ние им отвръщаме на вниманието, извъртайки глави към тях с изключение на Прайс, който ги подминава невъзмутимо и изтърсва нещо неприлично по техен адрес.
– Мамка му, Прайс, що не се стегнеш малко! – възмущава се Макдърмот. – Какво ти става? Тия трите бяха жестоки.
– Сигурно, ама ако плямпаш на фарси – отговаря Прайс и му подава няколко куверта за алкохол като за сдобряване.
– Какво? – намесва се Ван Патън. – Не изглеждаха да са испанки.
– Слушай, Прайс, ако искаш да изчукаш нещо, не е лошо да си промениш поведението – съветва го Макдърмот.
– Ти ли ще ми говориш за чукане бе? – контрира го Прайс. – Ти, който оная вечер си се оставил да те изцъркат на ръка?
– Така няма да те огрее скоро, Прайс – защитава се Крейг.
– Абе, ти да не мислиш, че като ми се чука, се държа както когато съм сред вас?
– Мисля – отговарят в хор Макдърмот и Ван Патън.
– Знаете ли – намесвам се, – понякога наистина е възможно да не действаш така, както би искал, за да получиш секс. Надявам се, Макдърмот, че с това няма да те накарам да загубиш наново девствеността си.
Ускорявам крачка, за да настигна Прайс.
– Разбира се, че не, но това не обяснява защо Тим се държи така кретенски – подтичва подире ми Макдърмот.
– Да не би пък на мацките да им пука? – репчи се Прайс.
– Като им кажа колко печеля на година, хич не им дреме за поведението ми.
– И как им снасяш тази ценна информация? – дразни го Ван Патън. – Викаш: ето ти едно питие, а между другото, получавам сто и осемдесет бона на година, колко взимаш ти? Така ли?
– Сто и деветдесет – поправя го Прайс. – Да, така правя. Мацетата не си падат по недомлъвки.
– А по какво, ваше всезнайно благородие? – иронизира го Макдърмот и в движение му прави поклон.
Ван Патън избухва в смях и без да спират, двамата се поздравяват с вдигнат палец.
– Ей – смея се и аз, – ако знаехте, нямаше да питате.
– По стабиляги, които могат да ги водят два пъти седмично в "Льо Сирк" и редовно в "При Нел". Или пък да ги запознаят с Доналд Тръмп – обяснява им Прайс.
Подаваме кувертите на симпатично девойче в сако от плътен вълнен плат и копринено шалче от "Хермес". Тя ни пропуска и Прайс ѝ намига, а Макдърмот мърмори:
– Тук само от един поглед можеш да прихванеш някоя болест. Пълно е със съмнителни гаджета.
– Абе, нали ти казах нещо – успокоява го Ван Патън и спокойно му повтаря какво е чел. – За нас няма страшно. Шансът е нула, точка, нула, нула... ъъъ, един процент...
Слава богу, звуците на New sensation на "Инексес" заглушават думите му. Музиката е надута до краен предел и разговор може да се води само с надвикване. Клубът е претъпкан. Единствената светлина идва от прожекторите над дансинга. Всички са облечени в смокинги. Всички пият шампанско. Тъй като имаме само два пропуска за специалния салон в приземния етаж, Прайс ги пробутва на Макдърмот и Ван Патън и те нетърпеливо ги размахват пред лицето на портиера, който пази на стълбите. Той е облечен в двуреден вълнен смокинг, памучна риза с тясна яка от "Черути 1881" и карирана чернобяла папийонка от "Мартин Дингмън Некуеър".