Американски психар [calibre 1.30.0]

– Как си, Мадисън?

Мадисън, когото помислих за Ебърсол, носи разкошно двуредно ленено сако "Хакет" от "Бергдорф Гудмън". В едната си ръка държи незапалена пура, а в другата – полупълна чаша шампанско.

– Господин Прайс – вика Мадисън, – радвам се да ви видя.

– Мадисън – крещи му в отговор Прайс, – нуждаем се от твоите услуги.

– Да не си търсите белята? – усмихва се Мадисън.

– Не, нещо по-спешно.

– Разбира се – казва Мадисън и неизвестно защо ми кима някак сдържано. – Бейтмън, страхотен тен имаш.

Зад Мадисън стои някакъв образ, който много прилича на Тед Драйър. Облечен е в двуреден смокинг с шал-яка, памучна риза и копринена папийонка – всичко (почти съм сигурен) от "Поло", марка "Ралф Лоран". Мадисън непрекъснато се върти насам-натам, за да поздравява разни хора, които щъкат из навалицата.

Накрая Прайс съвсем се изнервя.

– Слушай, трябват ни наркотици – казва му той, доколкото чувам.

– Търпение, Прайс, търпение – провиква се Мадисън. – Ще говоря с Рикардо.

Но продължава да стърчи и да кима на тия, дето минават край нас.

– Защо не го направиш още сега! – крещи му Прайс.

– Вие защо не сте със смокинги бе? – вика Мадисън.

– Колко ни трябва? – пита ме Прайс със съвсем отчаян вид.

– Един грам ще стигне – отвръщам, надвиквайки музиката. – Утре рано трябва да съм в службата.

– Имаш ли в тебе сухо?

Не мога да лъжа, кимвам утвърдително и му давам четирийсет долара.

– Един грам – предава той поръчката на Тед.

Мадисън избутва напред приятеля си.

– Ей, това е Мой.

– Един грам. – Прайс бута парите в ръката му. – Твой? Какво твой?

Онези двамата се хилят, Тед енергично клати глава и изкрещява  някакво име, което едва долавям.

– Не твой, казва се Мой.

– Ааа, добре. Приятно ми е, мой човек – Прайс повдига китката с часовника "Ролекс" на нея и почуква с показалец циферблата.

– Ей сега се връщам – извиква Мадисън. – Не оставяйте момчето да скучае. Не си стискайте кувертите.

Той изчезва. Мой-Твой-Кой също потъва в навалицата. Промъквам се след Прайс до парапета.

Ще ми се да запаля пура, ама нямам кибрит, затуй я въртя под носа си и се наслаждавам на аромата ѝ, а мисълта, че идат и наркотици, ме успокоява, взимам два куверта от Прайс и се опитвам да го уредя с една водка "Финландия" с лед, но се оказва, че нямат – поне така ми обяснява сопнато барманката, която има страхотно тяло и е толкова готина, че решавам все пак само заради това да ѝ оставя тлъст бакшиш. Поръчвам една водка "Абсолют" за Прайс и уиски "Джей енд Би" с лед за мен. За миг си помислих дали да не си направя кодош с Тим и да му донеса един "Белини", но се сещам, че тази вечер е малко раздразнителен и няма да схване майтапа, та се отказвам. Промъквам се обратно през тълпата, подавам му "абсолютката", той я взима, без да ми благодари, и я удря на екс. Оглежда чашата, намръщва се и ми хвърля унищожителен поглед. В отговор свивам безпомощно рамене. Той пак се втренчва в релсите. Малко са мацките тази вечер в "Тунела".