Американски психар [calibre 1.30.0]

Питам баровеца дали се казва Рикардо.

– Точно така – кимва той.

Поисквам му един грам, казвам, че Мадисън ме праща. Вадя портфейла си и му подавам една петдесетачка и две по двайсет. Той казва на европейския боклук до него да му даде чантичката си. Тя изважда кадифена чантичка "Ан Мур". Рикардо бръква вътре и ми подава малко сгънато пликче. Преди да си тръгна, гаджето казва, че харесва портфейла ми от кожа на газела. Отвръщам, че нямам нищо против да си го потъркам между циците ѝ, а после да ѝ  резна ръчичките, но музиката (Джордж Майкъл пее Faith) е твърде силна и тя не ме чува.

Връщам се горе и заварвам Патриша там, където я оставих, сама на бара, с "Перие" в ръка.

– Виж, Патрик – започва тя с по-мек тон, – искам да знаеш само, че съм...

– Кучка? Слушай, зарежи това, искаш ли кокаинче? –прекъсвам я.

– Уф, да... Не е лошо. – Съвсем е объркана.

– Добре, идвай – извиквам и я хващам за ръка.

Тя оставя чашата на бара и тръгва след мен през пустия клуб, нагоре по стълбите към тоалетните. Всъщност няма причина да не го шмръкнем и долу в бара, ала това е малко неприлично, та затуй се завираме в една от кабините на мъжката тоалетна. Навън пред тоалетните се отпускам на някакъв диван и запалвам една от нейните цигари, а тя слиза долу да вземе по нещо за пиене.

Връща се и започва да се извинява за поведението си на вечерята.

– Виж, наистина ми хареса много в "Баркадия", кухнята е страхотна, а сорбето от манго направо ме хвърли в оркестъра. Не съжалявам, че не отидохме в "Дорсия". Можем да вечеряме там друг път, знам, че си опитал всичко, за да бъдем там тази вечер, но просто е било претъпкано.Обаче наистина, кухнята в "Баркадия" страшно ми хареса. Откога са го открили? Мисля, че преди три-четири месеца, а? Четох за него статия в "Ню Йорк" или в "Гурме", не се сещам точно... Както и да е, искаш ли да дойдеш с мен на концерта на тази група утре вечер? Ако искаш, можем първо да вечеряме в "Дорсия" и после да отидем да чуем как свири Уолъс с тях. Защо пък след това да не отидем в "Дорсия" или не работи толкова до късно, а? Патрик, сриозно ти казвам, трябва да ги чуеш. Аватар е страхотен  вокалист и дори мисля, че по едно време бях влюбена в него... всъщност само ме привличаше, не бях влюбена. Наистина тогава харесвах Уолъс, но той се забърка в онази каша с инвестициите в банката и така затъна, че просто не виждах как би могъл да се измъкне. Не кокаинът, а тази бъркотия го съсипа. И аз го знаех, ама като виждах, че всичко се разпада, реших, че ще е най-добре да поддържаме приятелство, но нищо повече, никакви...

"Джей енд Би", мисля си. Чаша "Джей енд Би" в дясната ми ръка, мисля си. Ръка, мисля си. "Шаривари". Риза от "Шаривари". Джейми Герц, мисля си. Ще ми се да изчукам Джейми Герц, мисля си. "Порше 911". Куче шарпей, мисля си. Не е лошо да си имам шарпей, мисля си. На двайсет и шест години съм, мисля си. Догодина ще съм на двайсет и седем. Валиум. Добре ще ми дойде един валиум. Не, два валиума, мисля си. Безжичен телефон, мисля си.