Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Алеверак впи суров поглед в очите му.
– Много добре, андрахо. Довърши ме с чест и заеми мястото си на върха на стъпалата.
Ашан погледна тъжно стария дамаджи.
– За мен беше чест да се изправя срещу теб, дамаджи. Славата ти на майстор в шарусахк е заслужена. Но традицията не изисква да те убивам. Само да те отместя от пътя ми.
Той се накани да се обърне, но аурата на Алеверак избухна; Иневера никога не го беше виждала толкова близо до пълна загуба на контрол. Старият дамаджи сграбчи робата на Ашан с треперещи пръсти.
– Маджи все още не е свалил бидото! – извика Алеверак. – Убий ме и позволи на Алеверан да сложи черния тюрбан. Нищо лошо няма да се случи на сина на Избавителя.
Ашан погледна към Иневера. Предложението беше много изкушаващо. Маджи щеше да се отърве от глупавия обет, даден от Ахман, но в замяна на това племето маджах щеше да има млад дамаджи, който може би щеше да управлява десетилетия наред. Тя леко поклати глава.
– Моите извинения, дамаджи – каза Ашан и издърпа робата си от ръцете на стареца, – но Избавителят все още се нуждае от теб на този свят. Не е дошло още времето да поемеш по самотния път. И ако нещо се случи със сина на Избавителя, с изключение на откритото предизвикателство в часа на твоята естествена смърт, дори уважението ми към теб няма да ми попречи да изтребя всички мъже в рода ти.
Той отново се обърна и решително изкачи седемте стъпала, които водеха до Черепния трон.
Там го посрещна Асъм и му препречи пътя.
Иневера изсъска. Какво правеше това глупаво момче?
– Простете ми, чичо. – Асъм се поклони официално. – Надявам се, разбирате, че в това няма нищо лично. Вие ми бяхте като баща, но аз съм най-големият дама син на Избавителя и имам толкова право да ви предизвикам, колкото и всички останали, които присъстват тук.
Ашан изглеждаше искрено изненадан, но не оспори твърдението му. Само му се поклони в отговор.
– Разбира се, племеннико. Честта ти е безгранична. Но аз няма да оставя дъщеря ми вдовица, нито внука ми без баща. Ще те помоля само веднъж да отстъпиш встрани.
Асъм поклати тъжно глава.
– Нито пък аз възнамерявам да оставя моите братовчед и съпруга без баща. Леля ми без съпруг. Оттегли претенциите си и ми позволи да се възкача на трона.
Джаян скочи на крака.
– Какво е това?! Настоявам...
– Тишина! – изкрещя Иневера. Дори не беше необходимо да усилва изкуствено гласа си, който отекна в залата. – Асъм, ела при мен.
Асъм се обърна, изкачи бързо стъпалата и застана пред леглото на Иневера. Когато подмина трона, в аурата му проблеснаха пламъци. Алчност ли беше това? Иневера скъта информацията в съзнанието си, докато ловко пренареждаше излъсканите камъни върху малката поставка до леглото ѝ, като покриваше някои защити и разкриваше други. Можеше да използва камъните, за да задейства различни ефекти, захранвани от разположените из цялата зала хора, така че сега издигна заглушаваща стена около възглавниците си, за да може единствено синът ѝ да чуе думите ѝ.
– Трябва да оттеглиш глупавото си предизвикателство, сине мой – каза Иневера. – Ашан ще те убие. – Тъй като познаваше добре уменията на Асъм в шарусахк, тя не бе съвсем уверена в думите си, но сега не бе моментът да ласкае младия мъж.
– Имай вяра, майко – каза Асъм. – Цял живот съм чакал този ден и ще победя.
– Не, няма – отвърна Иневера. – Защото ще се откажеш от претенциите си. Това не е желанието на Еверам. Нито на баща ти. Нито моето.
– Ако Еверам не желае да се възкача на трона, тогава няма да го направя – рече Асъм. – Но ако го иска, такова трябва да е както желанието на баща ми, така и твоето.
– Почакай, сине мой – каза Иневера. – Умолявам те. Диамантеният тюрбан винаги е бил предназначен за теб, но не толкова скоро. Ако го сложиш сега, Джаян ще вдигне шарумите на бунт.
– Тогава ще убия и него – каза Асъм.
– И ще властваш по време на гражданска война, пред прага на Шарак Ка – настоя Иневера. – Не. Няма да ти позволя да убиеш брат си. Ако продължиш да настояваш, самата аз ще те прогоня от тук. Откажи се и ще наследиш трона след смъртта на Ашан. Кълна ти се.
– Искам да го обявиш още сега – рече Асъм, – пред всички, които са се събрали тук, или ме прогони, както каза. Честта ми няма да се задоволи с нищо друго.
Иневера си пое дълбоко дъх, изпълни гърдите си с него, после бавно го изпусна, оставяйки го да отмие емоциите ѝ. После кимна и размърда камъните по поставката, за да свали воала на мълчанието.