Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Докато не дойде редът на Алеверак. Едноръкият стар духовник веднага пристъпи напред, като препречи пътя на Ашан към стъпалата на подиума, и зае поза от шарусахк. Приклекна леко, изнесъл единия си крак напред, към Ашан, а другия леко назад, с извито успоредно стъпало. Единствената му ръка беше протегната напред с дланта нагоре, а вдървените му пръсти сочеха сърцето на Ашан.
– Простете ми, дамаджи – каза той на Ашан, – но само най-силният може да седне на Черепния трон.
Ашан се поклони дълбоко и сам зае бойна стойка.
– Разбира се, дамаджи. За мен е чест да приема предизвикателството ви.
След което, без да се колебае, нападна.
Щом влезе в обхвата на Алеверак, той рязко спря, като позволи на противника си да се обърне срещу него. Ударите и ритниците му бяха невероятно бързи, но единствената ръка на Алеверак се движеше с такава скорост, че изглеждаше като две и успешно отблъскваше всички атаки. Опита се да го приклещи и да го събори на земята, но Ашан беше по-бърз и отскочи встрани.
Иневера никога не се беше интересувала особено от дама шарусахк, тъй като бе изучила по-висшата му форма, разпространена сред дама’тингите, но сега с неудоволствие трябваше да признае, че мъжете изглеждаха впечатляващо. Ако се съдеше по аурите им, със същия успех можеха и да лежат отпуснати в гореща вана.
Алеверак приклякваше и избягваше ритниците на Ашан с гъвкавостта на усойница. Завъртя се и изстреля крака си във въздуха с грациозност, която беше впечатляваща дори за дама’тинга. Ашан се опита да отскочи, но ударът в брадичката му дойде толкова неочаквано, че той политна назад, изгубил равновесие.
Иневера затаи напрегнато дъх, когато старият дамаджи посегна напред, за да се възползва от моментната несигурност на Ашан. Твърдите му като острие на копие пръсти се насочиха към гърлото на Ашан.
Той пресече удара тъкмо навреме и изви ръката на Алеверак така, че тя щеше да се счупи, ако старецът решеше да се съпротивлява. Но всъщност стана ясно, че Алеверак бе разчитал на този ход, защото се опря на силните ръце на Ашан и подскочи във въздуха, като усука краката си около врата на противника си. Ашан нямаше друг избор, освен да се отпусне и да му позволи да го хвърли на пода, ако не искаше Алеверак да му счупи врата.
Но това не беше краят. Когато се озова на земята, той вложи цялата си енергия в един удар и отблъсна оказалия се върху него Алеверак. После скочи със засилка, завъртя се и отново се намери лице в лице с дамаджия.
Алеверак вече започваше да се ядосва. Иневера виждаше тънката червена линия по повърхността на аурата му. Но той не позволи на емоциите да му повлияят. Съсредоточи цялата си енергия, вля я в движенията си и това му придаде ужасяваща сила и скорост. Размаха едната си ръка като нож, демонстрирайки изненадващи познания за слабите точки в човешкото тяло, които дама’тингите използваха в своя шарусахк. Ашан получи удар в рамото, който щеше да парализира поне за минута дясната му ръка. Период, който беше капка в големия план на Еверам, но се равняваше на цял един живот по време на битка.
Иневера започна да се чуди дали щеше да изгуби контрола си, ако Алеверак се изкачеше на трона.
Но Ашан отново я изненада, като зае стойка, подобна на Алевераковата, и съсредоточи усилията си върху защитата. Краката му танцуваха напред-назад по мраморния под, като по този начин принуждаваше Алеверак да следва ритъма му, но се въздържаше от нападения – те биха осигурили на възрастния дамаджи свободна енергия, която да насочи срещу него. Алеверак не спираше да нанася удари, но Ашан ги отбиваше всеки път, без да спира танца си. Избягваше или блокираше с лекота ритниците му с бедра, пищяли или ръце.
И продължаваше да го прави с излъчваща спокойствие аура, докато Алеверак не започна да се изморява. Изчерпаха се всичките резерви от енергия, на които разчиташе старият дамаджи, и движенията му започнаха да се забавят.
Следващия път, когато пристъпи напред, не беше достатъчно бърз, за да попречи на Ашан да стъпи върху крака му и да го прикове към пода. Алеверак замахна с ръка, но Ашан я улови за китката и я задържа във въздуха, докато нанасяше съкрушителен удар в гърдите му с вече възстановилата се дясна ръка.
Алеверак изпъшка и залитна, но Ашан не пусна ръката му и нанесе още няколко бързи удара, преди противникът му да се е възстановил, като забиваше острите кокалчета на юмруците си в раменната става на дамаджия. После подсече Алеверак с крак и го просна по гръб. Ударът в мраморния под отекна в залата.