Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Нима Салкан е мъртъв? — възкликна съкрушено Едон.
— Да, ваше преосвещенство — отвърна Андина. — Арган нареди на Яхаг да убие брат Бейд, обаче Салкан грабна меча на Елиар и се изправи пред Бейд, за да го защити. Яхаг го уби, а после Бейд уби Яхаг. Това се случи в Треборея, където ползуваме прецедентното право. Според нашите закони случилото се не е убийство и е нещо напълно оправдано.
— Брат Бейд е подчинен на църковните закони — каза заинатено Алейкон. — Докато не изкупи греха си, няма право да заема никаква длъжност в никакъв орден. — После се обърна към Емдал. — Е, видя ли как хитроумният ти план току-що се провали?
Емдал го погледна намръщено.
— Може и да не се е провалил — каза Едон. — Алейкон, обясни ни как разбираш покаянието.
— Като молитва, пост, отшелничество, тежък физически труд, въобще, наказанието трябва да се определи от неговия екзарх. Престани да хитруваш, Едон.
— Добре, хайде да се спрем на тежкия физически труд — каза Едон. — Днешната обстановка в Перквейн ме навежда на мисълта, че на света няма да има човек, по-натоварен с работа от екзарха на ордена на сивите раса. Брат Бейд ще може да изкупи своето престъпление, като се заеме с най-тежката задача на света.
— Точно така, изкупление чрез труд — съгласи се Емдал. — Блестящо решение, Едон!
— Това е чиста софистика! — протестира Алейкон.
— Естествено, че е софистика — съгласи се Емдал. — Обаче е качествена софистика. Брат Бейд е все още официално жрец с черно расо, така че в крайна сметка именно аз съм негов началник. Не е ли така?
— Е, от техническа гледна точка си прав — съгласи се неохотно Алейкон.
— Радвам се че си съгласен с мен. А сега ще трябва да се съобразим с някои условности, преди да продължим. Може ли да използувам твоята маса, божество? — обърна се той към Двейя.
— Разбира се, екзарх Емдал — отвърна тя.
Намръщеният Емдал седна до мраморната маса и нахлузи качулката си.
— Едон, ще имаш ли добрината да формулираш обвинението пред съда?
— Не се процедира така — възрази Алейкон.
— Зависи кой извършва процедурата, Алейкон — каза Емдал. — Брат Бейд е жрец с черно расо, така че това го поставя под моята юрисдикция. Съдебният процес, както и произнасянето на окончателната присъда, са в моите правомощия. Съдът е готов да изслуша обвинението, екзарх Едон.
Едон се изправи и също сложи качулката си.
— Арестуваният е обвинен в убийство, сияйни Емдал — започна той. — Освен това той призна злодеянието си.
— Какво ще каже по въпроса самият задържан? — попита строго Емдал. — Побързай, Бейд, че наближава време за обяд.
— Виновен съм, ваше високопреосвещенство — отвърна Бейд сломено. — Убих съзнателно човека на име Яхаг.
— Ще се подчиниш ли на решението на този съд?
— Да, ваше високопреосвещенство.
— Нека задържаният коленичи, за да изслуша присъдата — строго каза Емдал.
Треперещият Бейд падна на колене.
Емдал разсеяно постави ръка върху Книгата и каза:
— Задържаният се признава за виновен в извършването на убийство. Има ли да каже нещо преди да е произнесена присъдата?
— Аз… — започна Бейд.
— Спри — прекъсна го Емдал. — Почитаемият съд решава, че ти ще се занимаваш до края на живота си с тежък и изнурителен труд. Работата, която ще трябва да вършиш, е да служиш като екзарх на ордена на сивите раса. И нека Бог се смили над жалката ти душа.
— Но…
— Млъкни, Бейд! — сопна му се Емдал. — А сега се изправи и се заемай с работата си.
— Добре го измисли, Емдал — призна Алтал, когато заедно с екзарха се спускаха подир останалите по стълбите, водещи към столовата.
— Радвам се, че одобряваш решението ми. Заслугата за това обаче не е само моя. Именно Едон предложи изкуплението на греховете да се осъществи чрез тежък труд. Странно ми е, че ти не се сети за тази работа.
— Самият аз възприемам света малко по-иначе от вас, жреците — отвърна Алтал. — Аз съм професионален престъпник, така че много не съм се замислял за своите грехове. Яхаг заслужаваше да бъде убит, но не успях да убедя Бейд в това. Убедих го само донякъде, като го блъснах в стената.
— Интересен подход — отбеляза Емдал. — Бейд страдаше заради своето чувство за вина. Бе необходимо да заеме определена длъжност и аз приравних тази длъжност към наказанието. Самият той желаеше да бъде наказан, така че в крайна сметка всички получихме това, което искахме.
— И аз получих това, което исках.
— При това цялата работа не отне много време.
— Чувството за вина на Бейд го откъсна от Лейта и тя също започна да страда.
— Вещицата ли? Не мисля, че има нещо, способно да я смути. Тя е направена от стомана.