Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Какво трябваше да символизира ризата във видението, което изпрати на всички ни?
— Ризата е Коман, любов моя.
— И тя на парчета ли ще го накъса? Това не ти ли се струва малко некрасиво?
— Повече от некрасиво, но трябва да бъде направено, любов моя — тъжно каза Двейя. — Стигаме до Бейд. „Просветлявай“ може да се окаже най-трудната дума, изписана върху Ножа. Задачата на Бейд в крайна сметка се състои в това да разобличи Арган и неговите червени раса и да разкрие какво представляват в действителност: служители на Дейва.
— Във видението не забелязах нищо такова.
— Това означава, че не си наблюдавал внимателно, Алтал. Аз с какво се занимавах?
— Почисти праха от олтара, после го хвърли във въздуха и вятърът от прозореца го отвя. Този прозорец обаче по някакъв начин ми напомняше Бейд. Точно това ме смути.
— Задачата на Бейд е да „дава светлина“, Алтал. Точно за това служат прозорците. Пропускат не само светлината, но и вятъра. Видението превърна Арган в прах, аз го хвърлих във въздуха, а после през прозореца, който възприемаме като Бейд, влезе вятърът, който издуха Арган. Възприеми видението, с което ви дарих, като метафора. Метафората е много полезно нещо. Безброй неща могат да бъдат обяснени с помощта на метафори.
— А ако оставим настрана метафорите, какво ще се случи наистина на Арган?
— Тялото му ще се разпадне и малките парченца, които някога са били Арган, ще се понесат във въздуха. После прозорецът, който възприемаме като Бейд, ще пропусне вятъра. Вятърът прочиства въздуха и дава достъп на истината. Нали си съгласен, че тя също може да се възприеме като светлина?
— Арган ще се възстанови ли?
— Не ми се вярва.
— Излиза, че Бейд ще извърши още едно убийство. Че убийството на Яхаг е било просто репетиция. Значи същинската задача на Бейд е да убие Арган. Защо трябваше да увърташ толкова много, Еми? Защо не каза направо, че искаш Бейд да убие Арган.
В отговор тя изсъска и присви очи.
Той се засмя от удоволствие.
— Само да знаеш колко много те обичам, Еми! — Прегърна я и я целуна нежно по шията.
Тя внезапно се изкиска като малко момиче и се опита да се освободи от прегръдките му.
— Не прави това, Алтал!
— Защо? — попита той с невинен поглед.
— Защото ме гъделичкаш.
— Та ти имаш ли гъдел, Еми?
— Ще обсъдим това друг път.
Той се усмихна дяволито.
— Ще очаквам този момент с нетърпение.
И се разсмя.
Глава 40
Брат Бейд съвсем определено се чувствуваше неловко в разкошното кресло в бившия кабинет на екзарх Алейкон.
— Наистина ли трябва да използувам този кабинет, Алтал?
— Ако те смущава, не, Бейд. Какво не ти харесва в него?
— Прекалено е луксозен, а аз се опитвам да открия жреци за орден, в който ще се дава обет за бедност. Никак не е подходящ за такава цел.
— В такъв случай се премести в друго помещение. Как върви набирането на хора?
— Не особено добре — призна Бейд. — Повечето кандидати все още възприемат духовния сан като лесен път към богатството и властта. Когато им кажа какво се очаква от тях, веднага губят интерес. Тези, които и след това продължават да се усмихват и да кимат одобрително, най-често са предрешени жреци с кафяви раса. Алейкон полага максимални старания да напълни ордена ми със свои хора, но Лейта ги филтрира, В дните, когато успея да открия трима подходящи кандидати, смятам, че съм извадил късмет.
— Може би няма да е зле да се насочиш към семинариите, Бейд — каза Алтал. — Може би е най-добре да се насочваш предимно към млади идеалисти.
Вратата се отвори и се показа Лейта. Поколеба се и попита:
— Заети ли сте?
— Не особено — отвърна Бейд, после каза на Алтал: — Изглежда, са започнали да разбират, че когато кажа „обет за бедност“, говоря сериозно. Заповядай, Лейта.
Лейта влезе и прошепна на Алтал:
— Има ли някаква възможност да обезвредиш подслушвачите, татко? Алейкон е наредил на няколко свои хора да се скрият буквално зад стените на тази стая и те му докладват всяка ваша дума.
— Е, трябваше да очакваме такова нещо — отбеляза Алтал, намръщи се и прелисти страниците на Книгата. — Открих нещо, което май ще свърши работа.
— Защо не попиташ Двейя? — каза Лейта.
— Искам да видя дали сам ще се справя — отвърна Алтал, махна с ръка във въздуха и произнесе: „кад-леу“.
— „Кад-леу“? — изкънтя в главата му гласът на Двейя.
— Отрицателните форми винаги са представлявали трудност за мен, Еми — призна Алтал. — Обикновено веднага се сещам за необходимата дума, когато трябва да кажа някому да направи нещо. Когато трябва да му наредя да не прави нещо, винаги се обърквам. Този път получи ли се?