Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Как?
— Нямам представа — призна тя.
— За целта съществува един малък номер, Емдал — каза Алтал.
— Ти самият владееш ли този номер?
— Вероятно бих могъл да направя същото, стига да пожелая. Ще трябва само да попитам Еми за думата, която трябва да се произнесе. Това има връзка с Книгите, а те винаги малко усложняват нещата.
— За някакво чудо ли говориш?
— В известен смисъл — да. Ако искаш, после можем да си поговорим отново на тази тема. Нека сега чуем какво ще каже Арган.
Когато разбитата каруца стигна върха на възвишението, русокосият Арган нахлузи по-плътно качулката на главата си, за да скрие лицето си, и се изправи. Хората на Коман започнаха да призовават тълпата да пази тишина. След като се установи известно подобие на ред, Арган отметна качулката и на лицето му се изписа благородно страдание.
— Братя и сестри! — извика с глас, треперещ от вълнение.
Сред тълпата се възцари тишина.
— Братя и сестри! — повтори Арган. — В нашата борба за справедливост изтърпяхме много неща. Сега е зима и студеният северен вятър хапе плътта ни, а замръзналата земя разранява краката ни. Боси и голи пресякохме цял Перквейн въпреки свирепата зима. Изпитваме глад и жажда, обаче не за хляб и вода. Стремим се към нещо много по-голямо. Знаете ли за какво се борим?
— За правда! — изкрещя един набит селянин.
— Добре го каза, братко! — съгласи се Арган. — Точно за правда се борим! Кой обаче е препречил пътя ни към нея?
— Благородниците! — изкрещя друг селянин.
— Така е — съгласи се Арган. — Пречат ни именно тези, които се наричат благородници. Не мога да видя нищо благородно в това, което правят с нас от векове. Богатата перквейнска земя е много плодородна и ражда изобилна храна. Каква част от нея обаче остава за нас?
— Никаква! — изкрещя една измъчена жена с чорлава сплъстена коса.
— Добре го каза, сестро! — съгласи се отново Арган. — За нас нищо не е предвидено. За нас не е предвидена нито закуска, нито вечеря. Нищо не получаваме. Трепем се цял живот за извличането на храна от богатата перквейнска земя, а не получаваме нищо. Онези, които се наричат благородници, не само че ни взимат всичко, но искат и още. А когато вече няма какво да им даваме, започват да ни бият с тояги и камшици. И то не толкова, за да задоволят алчността си, колкото за да утолят жаждата си за жестокост. На това благородство ли му казвате?
— Не! — изкрещяха хиляди гласове.
— Трябва ли да уважаваме тези долни негодници?
— Не!
— Сред цялото това изобилие ние продължаваме да гладуваме, братя и сестри, а тези, които се наричат благородници, ни измъчват по всякакви начини, защото вярват, че това е тяхно божествено право. В Перквейн е по-добре да си кон или куче, отколкото човек от народа. Нека обаче се замислим още малко, братя и сестри. Виждал ли е някой от вас благородник, който без усилия да отличи лявата си ръка от дясната?
Тълпата избухна в смях.
— Или сам да си завърже обувките?
Тълпата отново избухна в смях.
— Или сам да си почеше гърба, когато го засърби?
— Малко преиграва — отбеляза Емдал.
— Просто отчита равнището на слушателите си, ваше високопреосвещенство — обясни Алтал. — Селяните са твърде земни създания.
— Нашите неописуемо благородни благородници са прекалено тъпи, за да отличат деня от нощта — продължи ораторът. — Съвсем очевидно е, че някой или нещо ги тласка по пътя на потисничеството и неправдата. Кой според вас е виновен за това, братя и сестри?
— Църквата! — разнесе се силен глас от тълпата.
— Това беше умно — каза екзарх Едон.
— Да не искаш да кажеш, че си съгласен с този безбожник? — попита гневно Алейкон.
— Имах предвид ораторското му умение, Алейкон — обясни Едон. — Човекът си разбира от занаята, това е безспорно.
— Нима жестокостта и потисничеството са част от истинската Божия природа? — обърна се Арган към тълпата.
— Не! — отвърнаха десетина гласа.
— Съвсем очевидно е, че в Перквейн църквата се отклони от верния път, начертан от Бога. Това няма защо да ни изненадва. Онези с кафявите раса са добре известни с умението си да си играят със Словото Божие, за да развихрят жаждата си за власт и пари. Проповядват ни да се подчиняваме на благородниците и да се примиряваме с тяхното потисничество. Облечени сме в парцали и живеем в коптори, които не могат да ни опазят от студа, а в същото време благородниците се обличат със скъпи кожи и живеят в дворци. Кой внушава на тази разглезена и тъпа аристокрация, че поведението й е правилно?
— Кафявите раса! — изгърмя глас в тълпата.
— Жените ни са станали плячка на благородни развратници. Кой внушава на аристокрацията, че озлочестяването на селянки не е грях?