Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е разумна реакция — каза Алтал. — Интересно ми е обаче да видя как се справя с работата си Арган. Успял е да разбуни Перквейн, така че вероятно го бива като оратор.
— Идат — съобщи Елиар откъм прозореца.
— Господа, вярвам, че ще ви е интересно да чуете как говори конкуренцията — обърна се Алтал към екзарсите. — Сигурен съм, че Арган ще се постарае да засегне колкото се може повече болезнени теми.
Огромна тълпа парцаливи селяни се бе устремила по замръзналите ниви на северен Перквейн към мрачните стени на Дейл. Сред тълпата се мяркаха и великолепно облечени хора — очевидно гардеробът на някои благородници се бе оказал сред плячката, взета от крайбрежните градове.
Лицето на екзарх Алейкон побеля като платно.
— Нямах представа, че са толкова много! — възкликна той. — Не им се вижда краят!
— Сега е зима, Алейкон, и те нямат какво да правят — каза Емдал.
Океанът от селяни напредваше към Дейл.
— Струва ми се, че ще си имаме неприятности — каза мрачно сержант Халор. — Те не знаят как да се бият и май единственото, което ги интересува, са грабежите. Оставам обаче с впечатлението, че почти всички селяни в Перквейн са се присъединили към въстанието. Да се биеш с тълпа е безсмислено. В цял Арум няма достатъчно професионални войници, за да се противопоставят на такава тълпа, а и нито един княз не е толкова глупав, че да направи това. Аристокрацията, изглежда, винаги забравя колко много са селяните. След като селячеството бъде разбунено и му се предложи някаква цел, няма как да бъде спряно.
— Струва ми се, Алейкон, че изборът ти е бил погрешен — отбеляза с лека ирония Едон. — Вярно е, че парите на Перквейн са у благородниците, обаче селяните са много повече. На твое място щях да отчета това.
— Коман — каза загадъчно Лейта. — И Арган.
— Къде са? — попита Бейд.
— Начело на тълпата — каза тя, като погледна през прозореца. — Ей там. В ей онази каруца.
— Може ли да се доближим до тях, госпожо? — обърна се Халор към Двейя. — Струва ми се, че ще е добре да ги чуем.
— Разбира се, сержанте — отвърна Двейя и махна с ръка към прозореца.
— Твоите хора знаят ли какво се очаква от тях? — попита Арган. Беше облечен в закърпено червено расо и очевидно не се бе бръснал седмици.
— Прекалено много се вълнуваш — отвърна Коман. — Всичко е организирано така, както пожела.
Коман бе облечен в дрипи, позакърпени тук-там с груби конци.
— Само задавай въпроси, Арган, и веднага ще получиш очакваните от теб отговори — каза той. — Само дето не би било зле да поразпалиш малко тези селяци. Ентусиазмът им започна да гасне, а от тези грабежи в крайбрежните градове войската ти започна да намалява. Селянинът, който няма какво да губи, е готов да последва всекиго. Селянинът, който току-що се е сдобил с кесия със злато, иска да поживее достатъчно дълго, за да може да го похарчи.
— Мога да ги поразпаля повторно когато поискам, стари приятелю — отвърна убедено Арган. — С моите проповеди мога да привлека и птиците от дърветата, стига да пожелая. Генд наблизо ли е?
— Не е толкова близо, че да мога да го открия. Според мен е все още в Нагараш и се опитва да намери някакви извинения за смъртта на Яхаг. На Господаря тази смърт никак не му допадна.
— Колко неприятно! — каза с ирония Арган. — Нещата се развиват добре за нас, не си ли съгласен? Когато предложим в дар на Господаря храма на Двейя в Магу, той може би ще реши, че Генд не му е чак толкова потребен.
— Нека първо превземем Магу, а после ще празнуваме, Арган — отвърна Коман. — Алтал все още действува, а досега винаги надхитряше Генд. Ако искаш да превземеш храма в Магу, ще трябва да си имаш работа с Алтал. Не знам дали това ще ти е по силите.
— Виждам, че се радваш на голямо уважение във вражия стан, Алтал — каза Емдал.
— Мен просто ме бива и това е известно на всички — отвърна небрежно Алтал.
— Хайде, Коман — каза Арган, когато се озоваха на около километър от портите на Дейл. — Да отидем на това възвишение, за да могат всички да ме видят.
— Добре — съгласи се Коман.
— И имай грижата всички да ме чуят — добави Арган.
— Не се безпокой — отвърна Коман.
— Има нещо, което не успях да разбера — каза екзарх Емдал. — Тази тълпа се е проточила на километри. Никой не може да говори толкова силно, че да го чуят чак на такова разстояние.
— Коман ще има грижата за това, ваше високопреосвещенство — каза Лейта.